Жалното хоро На прашен, остарял мегдан, извива се хоро човешко - мъниста сякаш от гердан; с ръце на пояса, горещи, забиват тътнещо нозе в земя, от мъки наранена, душата в миг да избере за сбогом думичка свещена. Разплакано едно дайре отмерва ритъм крадешком, тъй скръбно гайдата реве - сбогуват се със своя дом. Сълзи по бузи обгорели се стичат от лицата всъде; в земята погледи запрели, че село няма да го бъде... Извива се хорото тежко, протяжно като зла агония и хиляди съдби човешки, разбити в жалка кататония, оставят родната си стряха, а мъката им не прегаря... Прозорците в миг ослепяха и тъжни тръгват към България! ... |
|
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12 февруари 1979 г. в гр. Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва Икономика в Университета за национално и световно стопанство, където завършва Бакалавърска и Магистърска степен по специалността Счетоводство и контрол. Любовта му към литературата и поезията се заражда още от ученическите му години. Първите си стихотворения публикува в сайта Откровения през 2015 г. Участник е в два конкурса Ерато на вестник Уикенд с публикации на стихотворенията: Душата ми е като стара къща, Отлитат пак ятата от стрехите, Самотник на перона и други. Летен облак е ... |
|
В книга 28 от списание Литературата темата на броя е Антиутопиите през XXI век."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Дали човек се ражда с дарбата да бъде ефективен мениджър, или се изгражда посредством обучение и практика? Бащата на научния мениджмънт Питър Дракър твърди, че ефективното ръководство е обучаемо умение. Някои са по-подготвени за него, други - по-малко. Пет предпоставки определят степента на нашата подготвеност да станем ефективни мениджъри: силно желание, истински приятелства, развита проницателност, любов към учението и безусловна принципност. Ако и петте са налице, смело можем да поемем по пътя на мениджъра, защото успехът ни е сигурен. Над 90% от днешните мениджъри са били повишени от редови служители без ... |
|
"Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите." Катерина Стойкова "Тази книга ухае на барут и мащерка. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката ... |
|
Тази книга е посветена на два славни юбилея - 130 години от първото въздухоплаване на български граждани в небето на България и 110 години от първия полет на български пилот и самолет във въздушното пространство на страната. По съдържанието си тя е пълна документална история на военната ни авиация. Детайлно, с имена, дати, организационни структури и събития, са проследени изграждането, развитието и функционирането на българските военновъздушни сили от зараждането им до наши дни. Това е 130 години история на небесна романтика и технически прогрес, но и на тъжен драматизъм и фатални трагедии, когато върху благородния ... |
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
Повечето фирми се стремят към развитие, но малко от тях го постигат. Непрекъснатият растеж не се случва от само себе си, а изисква предварителна подготовка, правилна стратегия и умело управление. Преди да се явим на изпит - учим, преди да участваме в състезание - тренираме, а преди да заемем мениджърска позиция - не правим нищо?! Още Конфуций е казал: "Успехът зависи от предварителната подготовка. Без нея неуспехът е сигурен". Много ръководители работят усърдно, за да постигнат значим бизнес успех. Не щадят време и усилия за създаване на собствени модели и стратегии само за да установят, че конкурентите ... |
|
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |