Леонардо, Рафаело, Микеланджело. Животът на трима велики представители на италианския Ренесанс през погледа на Джорджо Вазари - техен съвременник, автор на голям трактат под надслов "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти". Илюстрациите към книгата носят наслада за очите и душата, а текстът на Вазари ни потапя във времето, в което тези трима майстори са създавали творбите си, показвайки ни вечно търсещия дух и гения на Леонардо, стремежа към слава, богатство и любов на изтънчения Рафаело, перфекционизма и трудолюбието на Микеланджело. Три прекрасни фрагмента от пъстрата мозайка на една епоха, на ... |
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи . Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
"Свидетели сме как под въздействието на небесните светила в телата человечески много често се вливат по естествен път най-големи дарованиия и как понякога е едно тяло в съчетават чрезмерно и изключителни красота, изящество и талант до такава степен, че накъдето и да се насочи този човек, всяка негова дейност изглежда толкова божествен, че оставяйки зад себе си всички останали люде, той напълно оправдано се откроява като нещо, дарено от Бога, а не придобито от човешко умение. Това виждали хората в Леонардо да Винчи , който освен с телесната си красота, която никога не е възхвалявана достатъчно, се отличавал с повече ... |