Поколението, към което принадлежи Валентин Старчев (1935 г.), развива изключителна адаптивност към създалите се условия българските творци да мислят за изкуството си през неговите "пластически стойности", пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична изказност. Валентин Старчев съумява да съчетае скулптурна с архитектурна форма, така че да скъса монотонната разказвателност на реализма и да изгради символи с възможности за различни интерпретации. След специфичната архитектоника и периодичното връщане към един и същи сюжет, широкият мащаб ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
