В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка. ... |
|
|
12-членният брас ансамбъл Карандила Gypsy Balkan е в центъра на "Циганско лято: разкази за оцеляване", саундтрак към филм за циганите в България със същото заглавие. Албумът започва с едно бързо като разпространяващ се пожар вокално парче изпълнено от хлапета по улиците на Ракитово, следвано от брас бенд, който предлага една също толкова бърза мелодия. Карандила са изумителни, изстрелващи наситени танцувални мелодии и печални балади за туби, кларинети, тромпети и саксофони в 11 от 18-те парчета в албума. ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
Седемнайсетте кратки разказа в "Шега" завладяват със страстната си жизненост и драматизъм, тематиката им прескача от двете страни на тънката линия между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, истинската любов и фетишизма. Самоотвержеността и обичта се противопоставят на грубия материализъм, патриархалните нрави на село - на обезличаването в града, където човекът до такава степен е издигнал предметите в култ, че неусетно самият той се превръща в предмет, преносно и буквално. Палавос описва необикновените страсти на гърците от родния си край, но и безответната любов на един млад италианец, и мрачното отчаяние ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
"Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа. А героите? Героите в Другата Елена са ангели, пратени в ада да пекат кюфтета. И човеци като всички нас." Ина Иванова "Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена - и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан - от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, ... |
|
|
Но "първата тайна" в тези разкази ще свържем с времената на иносказателното. Тогава, когато човекът не само оцеляваше, но се опитваше и да надскочи времето си чрез своите "малките илюзии" и дребни измами, да дръпне "дявола за опашката" и да се отдаде на "циганската рапсодия". В някои от разказите можем да открием човешкото и в няколко анималистични творби, които разтърсват с примери на саможертва, на майчина обич, трагизъм, благородство и достойнство. ... |
|
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
|
Приказки за любовта. ... "Любовта все някога се спира на прага ни. Тихо и свенливо ни чака. А ние се крием от нея, ослушваме се дълго и редим грешка след грешка. Накрая, разпознали магията ѝ, усещаме ароматите с всичките си сетива. И животът ни се изпълва с щастието, за което сме мечтали винаги. Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел тези редове. Пролет с море, страст и вълни. Лятна буря, при която като в симфония силата и мощта се редуват с нежността и ласката. Циганско лято, което разтваря сърцата ни и кани в душите копнеж. И бяла зима с огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи ... |
|
|
"Бях чел някъде как някакъв мъдрец от Изток - продавач на ножове, влязъл в своето лично пространство и си отрязал част от него. Тази книга е точно това. Част от моето лично пространство." Стоян Чобанов Стоян Чобанов е актьор на свободна практика. Работил е в Драматичен театър - Ямбол, Държавен куклен театър - Кърджали, Театър Диалог - София, Куклено-театрална къща Пипилота - Ямбол, Държавен куклен театър Георги Митев - Ямбол. Написал е книгите Несретници без луна, Всички сме от тях, Лунни разкази, Симфония на застиналата мъка, Жълтата стая. Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за дебютната си ... |
|
|
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното - четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, изключително важно - разказите вълнуват, а без емоционалното си въздействие, пренебрегвано напоследък, изкуството се обезсмисля."В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
