За първи път на български език оригиналите на Братя Грим . ... За пръв път на български език - превод по оригиналните немски текстове на прословутите приказки, събрани и разказани от Якоб и Вилхелм Грим. Изданието включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки, както и подробен предговор. "В това издание всички истории са представени в своя първоначален вид - онзи, в който разказвачите са ги направили достояние на Братя Грим и в който те са ги записали най-напред. По тази причина на много места приказките звучат много по-мрачно и са изпълнени с моменти на насилие и намеци за ... |
|
|
"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите - заключени.... Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди.. ... |
|
|
Съставител: Слави Ганев. ... Българските народни приказки са пръснати по цялата ни земя като дъхави цветя, нека и съберем, нека се опием от аромата им, нека разкажем за него на ония, които го помнят като смътен спомен от детските си години... и на ония, които още не са го опитвали. Историята ни е научила да помним години и полесражения, жертви и злодеи, кара ни да се гордеем и самосъжаляваме, но тя е мъртва. Живата старина е онази, която ни дава общ корен и ни обединява като народ, онази, която всички ние сме забравили, ала все още можем да прегърнем и обикнем отново. Тази книга опитва да предостави на читателя ... |
|
|
Хей, шшшт! Тихичко! Тихичко! Чуй какво имам да ти шепна. Тази книга е магична. Тя разказва за мъничка кутийка, скрита от очите на всички. Малко люде знаят де е, малко люде и малко твари на хиляди години, дето помнят света, откакто дядо Господ го е създал от едното нищо. Простичка е кутийката, няма украса, няма красоти по нея. От някой чирак на дърводелец е правена. Пък е толкова мъничка, мъничка, напръстник едва се събира... ала какво само има в нея... знаеш, нали? Знаеш, че в нея се таи едно едничко късче от душата ти. Забравил си за него, ама там, където е било с тебе слято, все боли, боли... Мястото, отдето са ... |
|
|
От автора на "Кутия за птици". ... Керъл Евърс има своята тъмна тайна. Тя вече е умирала много пъти - изпада в състояние, неотличимо от смъртта, за дни наред, докато през цялото време е в съзнание, усеща какво се случва около нея, и страда жестоко. Само двама души знаят за нейното състояние. Единият е мъжът ѝ Дуайт, който ламти за богатството ѝ, и който чака само удобен момент, в който да я обяви за мъртва и погребе колкото се може по-бързо. Другият е нейната изгубена любов, легендарният престъпник Джеймс Мокси, който се е скрил далеч от очите на хората. Но когато до него достига вестта за нейната ... |
|
|
"Джунглата на скакалците е едновременно зловещ и забавен роман. Напомня на "Кланица 5" на Кърт Вонегът по възможно най-добрия начин!." New York Times Book Review Никой не очакваше краят да света да дойде точно така. Две хлапета, Роби и Остин, просто се мотаеха и пушеха, когато бяха нападнати и набити от група хулигани, защото им приличали на "захаросани педалчета". Последва поредица от злощастни обстоятелства, които в крайна сметка доведоха до инвазия на огромни разгонени и много кръвожадни богомолки, които се интересуваха само от две неща. И хлапетата, и богомолките са движени от едни и ... |
|
|
Това е първата книга от поредица "Родина", в която водещи историци представят най-новите открития за българското минало и разглеждат вече познати факти в нова светлина, съизмервайки ги с постиженията на най-напредналите световни цивилизации и култури. Строгите събития и обекти оживяват в увлекателния разказ на Николай Големанов, в който родната история звучи интересно и разбираемо на фона на прекрасните рисунки на художничката Дея Вълчева. Книгата проследява историята на първите хора, населявали българските земи през палеолита, неолита и халколита – средата, в която са живеели, първите им жилища, начините, по ... |
|
|
Каква утеха е да знаеш, че си обичан, когато единственото, което можеш да направиш с тази любов, е да я пуснеш да си отиде? Дея е тридесет и две годишна жена, която има всичко - успешна кариера, мъж, който я обича, живот, за който е мечтала. В този живот няма място за излишни въпроси, за излишни чувства и за излишни спомени. Но едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща я назад в миналото и изравя болка и тайни, дълбоко скрити от годините и вината. Пламен среща Дея в един дъждовен есенен ден. И след толкова много години, той е първият, който я разбира и я прави щастлива. Той е просто любовта. Онази, която трябва да ... |
|
|
|
|
|
Назначиха отец Кънчо за енорийски свещеник на Плитки рид, Умляк и Метохия. Засели се той в недоизкусурена къщица с две стаички и запуснат от века двор. В този глух край, осеян с безнадеждност и студен камък, не се намери посветена Богу женица, която да му готви, пере и помага... ... |
|
|
Стихотворения. ... Елена Хидвегиова-Юнг е родена на 29 септември 1970 година в Братислава. Завършила е китайска филология в Университета "Коменски". Работила е в Кабинета по ориенталистика при Словашката академия на науките, а от 1997 година е съдебна преводачка по китайски език. Превежда от старата и модерната декадентска китайска литература. Специализира в Китай, после остава там още няколко години. Сега живее в Братислава с мъжа си и трите си дъщери. Първата ѝ книга стихове "На прасестра ми" излиза през 2006 година. Издала е и стихосбирките "Фаталният мъж" (2008) и "Материа ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
