Едвард Мунк (1863 - 1944) е един от най-значимите художници в историята на изобразителното изкуство. Творчеството на именития норвежки модернист крие в себе си много загадки. Най-известната от картините му - Викът - е символ на горчиво предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX век, предвестник на Първата световна война и катаклизмите на ХХ век. Холивуд получи вдъхновение от тази картина и главният образ от нея се превърна в емблема на филма на ужасите Писък. На български за пръв път излиза биография на този забележителен модернист. А Едвард Мунк от Атле Нес (издание на Изида ) е ... |
|
Сборник беседи върху Веданта, Адвайта, Упанишадите и индуистката духовна мисъл, Божествената същност на човешката душа и нейната идентичност с абсолютната Реалност."Но възниква друг въпрос: Дали човекът е малка лодчица в бурното море, в един момент издигана на пенестия гребен на огромната морска вълна, а в следващия - запокитвана надолу в зеещата бездна, люшкана насам-натам и оставена на милостта на добрите и лошите действия; дали той е само един слаб и безпомощен корабокрушенец във вечно беснеещия, вечно бушуващ и безжалостен водовъртеж на причината и следствието; една малка мушица под колелото на причинността, ... |
|
Персите идват! Преди 2500 г. гърци и перси влизат в решителна битка! ... Цар Дарий е изпратил огромна войска да се разправи с бунтовните гърци и да изгори Атина до основи. В равнината на Маратон срещу персите се изправя много по-малобройната войска на атиняните и на техните съюзници от Платея. Битката с подобна огромна сила изглежда обречена. И в същото време подчинението би означавало унищожаване на всичко, за което са мечтаели гърците. В прахта и жегата на Маратон, в трясъка на копията и щитовете, сред грохота на копита и писъците на умиращите, воините на Атина ще открият истинската цена на свободата. ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
"Бог в очакване на дилъра" на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за които авторката я боли и сънува техните сънища за един по-друг живот, защото на повечето от тях този "не им понася", понеже "прекалено много са / страничните (му) ефекти" ... |
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
Изданието включва разкази от сборниците "Скици из Рила" и "Планинари", повестта "Трима с магаре из Рила", непубликуваната досега повест "Хунияда" и няколко кратки произведения, достигнали до читателите след смъртта на автора. ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |