Via Ferrata (от итал. пътя от желязо) е термин, използван в алпинизма. С него се обозначава скален участък, който е специално оборудван с метални конструкции, които помагат за преодоляването му с по-висока скорост и по-ниска загуба на енергия, в сравнение с тези при скалното катерене. Като правило този участък е оборудван с обезопасителни въжета и вериги, които са прикрепени към скалата с анкери. Опорите за краката могат да са естествени (скални), метални скоби или клинове. Част от трасето може да е изпълнено и във вид на метална стълба (напр. опасните участъци в южнотиролските Доломити).
В т. нар. “спортен тип” виа ферата може да се преодолява със закачени за въжета карабинери и люлеещи се мостове, състоящи се само от опънати паралелни въжета. Самоосигуряването се прави посредством универсални обезопасителни системи (предлагат се комплекти, пригодени специално за виа ферата).

Използването на виа ферата е безплатно и не изисква специална предварителна подготовка, но без специалната екипировка е опасно за живота. Основоположници на “via ferrata” са австрийците, които създават първия “фератен” участък през 1843 г. в планинския масив Дахщайн. Интензивно създаване на виа ферата се наблюдава през 90-те години на миналия век, като най-активни са французите и швейцарците. В България виа ферата е изградена за първи път през 2006 г., в околностите на с. Брестница, местност Леднишки дол. (надм. вис. 536 m).