Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
Берлин, 1956 г. Най-студеният ден от цялата зима, ръцете на момичето са изцапани с въглища. Берлин, 1958 г. В същите тези ръце има една тайна или може би спомен - значка с три гравирани букви: ИКП. Берлин, 1961 г. Кръвта от сардините е останала от другата страна, защото стената е разделила града на две. Берлин, 1968 г. Мислил ли си какво означава да останеш тук завинаги? Берлин, 1971 г. Какво се взима за из път, когато бягаш, когато завръщането е невъзможно. Животът на Катя би могъл да бъде разказан по много начини, но острата и изящна проза на Ароа Морено Дуран ни го разкрива през призмата на историята, която има силата ... |
|
Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
Утопия е мястото, където Томас Мор (1478 - 1535) вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва възможно най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно - географското местоположение на острова, чието население се радва на най-добрата форма на управление. "Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без ... |
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Джон Еймс е на седемдесет и седем, проповедник и баща - като своя баща и като бащата на своя баща. Близо е до изхода на този свят, а синът му още няма седем. Затова води дневник и му разказва живота на мъжете Еймс, призвани да бъдат мост между Господа и хората на Галаад - затънтено градче в Айова. Историята започва отпреди Гражданската война в САЩ и се простира до средата на XX век, за да обрисува битките и мечтите на три поколения. Книгата е носител на наградата Пулицър за 2005 г."Роман, голям като нация, тих като мисъл и вълнуващ като молитва. Неподражаем и величествен." Къркъс ривю Мерилин Съмърс Робинсън ( ... |
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
Игор Петрович, уволнен от "органите" поради непригодност, получава служба в спокоен Отдел, който се намира в сградата на старо котелно в индустриалната зона. Колегите му са все бивши, провинили се кадри на ФСБ. Или поне така изглежда на пръв поглед - че "Отдел" е история за живота на съвременните "бивши", отхвърлени от системата. Постепенно осъзнаваме, че работата им е да ликвидират съвсем обикновени на вид хора. Нито един от отдела не знае защо. Това е роман за машината на терора, която винаги сме си представяли като нещо външно, страховито и непобедимо, но чиито зъбчати колелца може би се ... |
|
"Дар" е последният роман, който Набоков пише на руски език."Тъй като светът на "Дар" е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол , но в центъра ... |
|
"Със злото ли се беше срещнал най-накрая? Никога не беше вярвал в злото като сила сама по себе си - няма зло, твърдеше той, има само злодеяния. Но дали не бъркаше?"Свещеникът Том Лолес е убит по особено жесток начин в потъналия в сняг Болиглас Хаус, имението на обедняващи аристократи протестанти. Случаят е възложен на детектив Страфорд. По време на убийството в къщата присъстват петима души и нито един от тях няма алиби. А всеки от тях може да има мотив. Разследването е сложно, но е затруднено и от информационното затъмнение, наложено от архиепископа. Джон Банвил (1945) е ирландски писател, носител на ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |