"По-лесно е да напишеш стихотворение, отколкото разказ, а да не говорим за роман. И това е така, заради чисто техническия детайл със свободното време, търпението и волята за работа часове наред. Същевременно, стихотворението е по-въздействащо, да кажем, от есе (или поне така смята авторът). Стихотворението може да застане почти както си иска, може да бъде свободно, сковано или бледозелено. Ето защо тази книга е пълна със стихотворения, които можеха да бъдат разкази, лекции, речи и статии. Много от тях всъщност са упражнения на мисълта, възникнали от случайни реплики в приятелски разговори." Владислав Христов ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
|
Майстор Яким Гусла беше лютиер, известен и почитан в цялата страна. Той умееше да изработва чудесни музикални инструменти. Освен това с лекота съчиняваше прекрасни мелодии и виртуозно ги изпълняваше. Единствена наследница на майстора беше неговата малка дъщеря Виола. Със своите искрящи зелени очи, кротка усмивка и благ характер тя би била радост и гордост за всеки родител, но не и за Майстор Яким Гусла. Старият майстор беше във властта на дълбока печал. Виола, единственото му дете, последната издънка от много поколения музиканти, не можеше да различи една нота от друга. Така се случи, че Виола срещна едно необикновено ... |
|
|
Това е Хули, котката на известната актриса Доли Блу, която изчезна (котката, не актрисата). В града са изчезнали още стотици котки, което си е същинска мистерия. Детективът Филип и неговият помощник, кучето Дарвин, са наети да я разгадаят. Случаят се оказва много по-заплетен от очакваното и тримата (кой е третият, предстои да разберете) започват разследване, което ще ги въвлече в опасно приключение. Ще успеят ли да спасят себе си, Коледата, а и целия свят? Книгата е част от поредицата Children's Books на издателство Ентусиаст . Илюстрации - Пенко Гелев . ... |
|
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
