Жул Ромен (1885 - 1972), член на Френската академия, е романист, поет и драматург. Основател е на литературното направление унанимизъм. Най-известните му творби са романният цикъл "Хората на добра воля" (27 тома) и комедията "Кнок или тържеството на медицината" (1923), осмиваща способите за манипулация в медицината, а и във всички области от живота. Пиесата до ден днешен се поставя по цял свят с неотслабващ успех. ... |
|
|
Сборникът съдържа 20 разказа от майстори в жанра и изобщо в белетристиката. 17 от тях се издават на български за първи път. В книгата са включени разкази на: Джордж Елиът Амелия Б. Едуардс Марк Твен Робърт Бар Бърнард Кейнс Върнън Лий Джером К. Джером Артър Конан Дойл Едит Уортън Амиас Норткът Робърт Хауърд Уилям Уаймарк Джейкъбс Ръдиард Киплинг Елън Глазгоу Ферест Рийд Уилям Фрайър Харви Х. Ф. Лъвкрафт Стивън Винсънт Биней ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
|
|
Ф. Скот Фицджералд (1896 - 1940) днес е прочут най-вече с романите си, но приживе дължи славата си на своите разкази. Извънредно плодовит, измежду авторите на кратки белетристични творби от своето време той е сред най-печатаните (и най-добре платени). Разказите на Скот Фицджералд са над 150. Повечето от тях първо са били публикувани в периодични издания - най-вече в "Saturday Evening Post", но също и в конкурентните "Red Book", "Liberty", "Collier's", "Metropolitan", "McCall's", и едва впоследствие излизат във вид на книги. Новелата "Червенокосата ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
|
Твърде различна от останалите произведения на Хенри Милър , новелата "Усмивката в подножието на стълбата" е затрогващ и поетичен разказ за цирковия клоун Огюст, който виртуозно умее да разсмива хората, но иска нещо повече - да им дарява истинска и трайна радост. И се впуска да я търси, а заедно с нея пътя към творчеството и към себе си. Хенри Милър (1891 - 1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930 -та до 1940 -та живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта и еротиката в тях някои са забранени в САЩ до шестдесетте години на ХХ ... |
|
|
Робърт Луис Стивънсън (1850 - 1894), романист, поет, есеист и автор на пътеписи, е най-знаменит с романа си "Островът на съкровищата" и повестта "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" - блестящ първообраз и неостаряващ образец на един жанр, който по онова време още не е бил именуван "трилър". ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
