"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
|
"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
|
Възможно ли е човек да помогне да се осъществи връзка между жената, с която е в развод, и своя най-добър приятел. При това ръководен не само от искрени чувства, а от желание да прикрие своята нова връзка, но и да намали издръжката, която трябва да плаща в бъдеще? С надеждата, че може да укроти войнствения дух на Ровина преди развода с една нова любов, биохимикът Хуго организира първата ѝ среща с Фредерик. Необходимо е само Фредерик да покаже на Ровина своя интерес, това е гениалната стратегия на Хуго. Тази тактика има успех и Ровина и Фредерик прекарват една гореща любовна нощ. Това обаче е само встъплението към ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
|
"През година "нула" на тази история, срещнах двама души, които преобразиха живота ми: Господ и Алис. Господ е... внушителен, всезнаещ, загрижен за хората, внимателен и надарен с чувство за хумор, което нерядко ме изненадва! Алис е студентка по психология и щом вдигне очи към мен, губя и ума и дума. Любовта ни е нещо толкова рядко и ценно, че й се наслаждавам всеки миг и никога не бих могъл да я забравя! А къде е Господ в цялата тази история? Ами...с него разговаряме, смеем се, разсъждаваме, дори се караме, но той е винаги до мен, и в най-трудните моменти. Господ е настина страхотен приятел, често забравям ... |
|
|
Силната поезия е два вида – нежна и мръсна. Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море... Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне ... |
|
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Убийството щеше да е абсурдно лесно... ... Две сестри, които не знаят една за друга, се срещат... в сънищата си. И веднага след това съдбата ги изправя пред предизвикателството да оцелеят и да се сближат. Бет Ейвъри е прекарала повече от десетилетие в психиатрична клиника, където лекарства и терапии почти са обезличили жизнелюбивия ѝ характер. Темпераментната и дейна Ив Дънкан е посветила живота си да помага на жертви, които полицията се опитва да издири и идентифицира. Противоречиви чувства бушуват в сърцата на двете сестри. Препятствията са много. Наемен убиец е по петите им. Богата и влиятелна жена дърпа ... |
|
|
Номинация за "Букър". ... Когато телефонно позвъняване прекъсва вечерята ѝ, Кореде знае какво се очаква от нея: чифт гумени ръкавици, туба с белина, здрав стомах и нерви от стомана. Сестра ѝ Айюла току-що е пробола с нож поредния си приятел, а Кореде отново трябва да почисти местопрестъплението... "Направих го при самозащита", гласи дежурното обяснение на извършителката, но истината е малко по-различна. За Кореде обаче няма друг вариант - тя обича красивата и разглезена Айюла, за нея семейството винаги е било на първо място. Или поне така си мисли, докато докторът, в когото е влюбена, на ... |
