От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
ЕЛФРИДЕ ЙЕЛИНЕК е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмоби сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. Учила музика, театрознание и история на изкуството, тя работи като писателка на свободна практика. През 2004 година Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература за музиката и вокалното изящество в нейните романи и пиеси, които с изключителната си словесна виртуозност показват ... |
|
Райнер Мария Рилке (1875-1926) е един от най-големите поети в немскоезичната литература. Автор е и на разкази, на един роман и на много текстове за изкуството и културата. Превеждал е поезия и проза преди всичко от френски. Неговата кореспонденция обхваща важна част от литературното му творчество. В своята младост Рилке пише и няколко драми, които днес са почти напълно забравени. "Умрели, наслаждавайки се на щастието! Каква красота само има в това! Вярваш ли, че и други са го преживели вече? По този начин човек би могъл да има много животи. Разбираш ли?... Това би било изкуството на модерния човек. Или задачата. Да ... |
|
В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
Това е една магическа история. В събота, 17 април, 1868 г. в скалите на Рейкянес засяда внушителна платноходка. Сред бъчвите рибно масло на една от палубите е намерено немощно същество - младо и, както изглежда, умствено изостанало момиче. Нейното име е Абба. Билкарят Фридрик Фридьоунсон от Брека я приютява и двамата остават да живеят в наследения от баща му имот до нейната смърт. Тогава започват разприте между Фридрик и Балдур Скугасон, пастора на Далур, за чиято истинска същност никой не предполага ... "Светът в притчата на Сьоун е описан с ярки цветове и точни детайли, при все това е населен с мистични и непонятни ... |
|
Леони Ходкевич e родена в гр. София. Завършва романистика и етнология във Виенския университет и издава първата си книга „Нощна езда през гората". Основава театралната група Short Message Productions, с която представя театрални пиеси във Виена и иновативни градски проекти. Преподава културен мениджмънт и международна комуникация във Виенския университет и академиите по приложно изкуство и музика в Талин, Хамбург и Белград. Работи като журналист за виенските всекидневници „Дер Стандард" и „Ди Пресе", както и за българските в. „Култура" и сп. „Алтера". Инициира социално ангажирани европейски ... |
|
Съвременен вариант на култовата класика "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", прочетена от над 5 млн. читатели. Многобройни са поклонниците на дзен маршрута от Минеаполис до Сан Франциско. Един от най-запалените последователи на Робърт Пърсиг , неговата философия и дзен маршрута е канадският журналист Марк Ричардсън. След много обстойно проучване на книгата, обстоятелствата около написването й и маршрута той поема по следите на Пърсиг. От неговото пътешествие се ражда и настоящият личен разказ с философско разследване. Ричардсън не само следва дзен маршрута на Пърсиг и споделя своите впечатления и ... |
|
Книгата "Портрети" на Изабела Теотоки Албрици (1760-1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с ... |
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
Кратка проза. ... Младостта на Роса Часел (1898-1994) е свързана с испанския авангард в литературата, изящните и приложните изкуства. Тя е близка едновременно до първите модернисти и до Х. Р. Хименес, Х. Ортега-и-Гасет и Р. Гомес де ла Серна. Дългите години на изгнание в Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. не успяват да попречат на плодотворната ѝ работа и на дълбоката връзка с родината и литературната група, позната като Поколението на 27-а. Нейната сюрреалистична проза, често с автобиографичен характер, е най-известна с "Гара. Отиване и връщане" (1930) и "Безразсъдството" (1960). Часел ... |
|
В епохата на абсолютната власт във Франция с трагикомедията "Сид" (1637) и последвалите литературни спорове за произведението се прави исторически опит за художествена реализация на нормите и естетиката на класицизма, като е поставено началото на високата френска драматургия. Настоящото издание представя драмата в оригинал на френски език, в превод на български от Пенчо Симов, с варианти на отделни фрагменти в превод на Николай Лилиев и Живко Годен и задълбочена историческа и литературнокритическа интерпретация от Младен Влашки. Изданието е двуезично - на френски и български език. ... |
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |