От 26 октомври 1977 г., ден след смъртта на майка си, до 15 септември 1979 г. Ролан Барт си води дневник на скръбта - 330 фиша, повечето датирани, които се издават за първи път във Франция през 2009 г. ... |
|
|
Посрещнете Лукас с усмивка. Един много специален герой от палитрата на големия Хулио Кортасар е пред вас. Всъщност самият автор. "Някой си Лукас" се ражда през 1979 г. и чрез страниците на едноименната книга показва Кронопа от Аржентина в най-обичаната от почитателите му светлина. Чрез смеха. Кратките истории, а всъщност размисли на Лукас за живота, са на ръба на общоприетото. Битката му с действителността напомня тази на Дон Кихот , но вместо мелници пред нас се изправят интерполации, комуникации, патриотарство... Кортасар ловко подхвърля идеи и думи, създава сюжет, заради който за пореден път може да го ... |
|
|
В една фамилна къща в Пуерто, Испания, си дават среща различни човешки съдби и истории от Португалия, Италия, Херцеговина, Мадрид и Белград. Всичко в нея - предметите, писмата, снимките, сладкодумно разказват спомени като приказките на Шехерезада. Къщата в Пуерто става свидетел на един динамичен, не дотам хуманен и изпълнен с превратности век - Гражданската война в Испания и Франко, Втората световна война, та чак до бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Една дълбоко интимна история на фона на епичния двайсети век, един роман, красива поетична плетеница от интимни разкази и история. Присъствието на Гордана Чирянич в ... |
|
|
Магьосникът на словото Джани Родари тръгва от древната традиция на баснята и приказката, като ту поставя персонажите животни в класически ситуации, ту ги облича с добродетели и пороци от модерния свят. А със своя непогрешим усет и талант на илюстратор Анна Лаура Кантоне сътворява една неустоима феерия от образи. "Слоновете акробати Миналата година при нас дойде пътуващ цирк, който показваше какви ли не номера. Най-голямата атракция беше следната: четири слона стъпват един върху друг и с хоботите си вдигат петия най-отгоре. За да не бездейства петият слон хваща с хобота си един котарак и го подхвърля като топка...& ... |
|
|
Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит. Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар - достигнал вече възрастта на равносметките - говори за еволюцията си на ... |
|
|
Понякога е нужна невинността на дете, за да осъзнаем какви сме и какво правим с единствения си свят. Защото децата често гледат на него, необременени от предразсъдъците и спорните идеи на възрастните. Когато се появява първият комикс за Мафалда, която е на 6 години и от всичко най-много мрази супа, аржентинците виждат у нея прозорлив коментатор на актуални събития. Защото макар и съвсем малка, тя има голямо сърце и се тревожи накъде върви светът, в който живее. Тревожи я посоката, в която се развива човечеството, и по свой начин се опитва да решава проблемите около себе си. Любопитно е, че сред аржентинските деца между ... |
|
|
" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
|
|
"Край на играта" съдържа общо 17 разказа в превод на Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Някои от творбите са излизали преди десетки години в различни сборници. Тук обаче подредбата им е автентична, като са добавени и творби, които се превеждат за първи път. Това прави "Край на играта" книга, която е задължителна за всеки, който обича Хулио Кортасар . Тази книга е една от най-забележителните на Хулио Кортасар. Стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един ... |
|
|
Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |
|
|
Почти автобиографичен, романът разказва историята на Жасинту - благородник от знатен португалски род, образован и фин млад мъж, който живее в своя дворец в космополитния Париж, заобиколен от удобствата и нововъведенията на цивилизацията и... от парижката суета. Самоцелното трупане на познания достига своя предел - пренаситеност и чувство за празнота. Стечение на обстоятелствата го отвежда в родния му край, в благословените планини на Португалия, където във всяко стръкче трева или клонка на дърво трепти пълнокръвен, неподправен, истински живот. Тук той преоткрива ценностите на битието, топлотата на човешкото общуване, ... |
|
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
|
Четири приказки и една фантастична новела. ... Независимо дали ще ги наречем така, или по някакъв друг начин, произведенията в този сборник са очарователни творения, създадени с кипящо въображение, ерудиция, изтънченост и искрена обич към приказното. Тук има приключения, вълшебства и джин, изпълняващ желания; има дълбоки прозрения за природата на разказването, за случайността и за сексуалността. Смели, увлекателни истории, които ярко демонстрират, че приказките не са само за деца. Антония Сюзън Байът е една от гранд дамите на световната литература. Автор е на романи, най-често с исторически сюжет, на разкази, приказки ... |
