Пътеводител с рецепти от цял свят. ... С най-голямо удоволствие ви въвеждаме в нашия нов пътеводител към най-вкусната храна на планетата, и то право на улицата! Тази книга ще събуди апетита ви за пътешествия – и то не само до местния супермаркет. Обичате да пътувате, обичате да опознавате местните обичаи, обичате да се потапяте в автентичната атмосфера на мястото, на което сте? Храненето е един от най-свързващите ни феномени. А уличната храна е хапка от живота на различните култури, парадната врата към неподправения бит. Някъде между ресторанта и дома са нравите на ежедневието, на дребните удоволствия, които дебнат зад ... |
|
|
Интересни и необичайни рецепти за моментите, когато доброто похапване е на почит! ... "Драги читателю, направих тази книга с обич - за себе си, за теб и за всички. Често казват, че любовта на мъжете минавала през стомаха. Нека не преувеличаваме, но от дългогодишен опит съм убедена, че вкусното хапване осигурява както доброто настроение вкъщи, така и приятното прекарване в компания, а защо не и успешното запознанство. Опитала съм се да събера в тази книга дългогодишен опит, широк диапазон вкусове и многобройни източници. Рецептите, които ще намериш тук, идват от различни стари и нови книги, наръчници, тефтери, ... |
|
|
"Да открием в себе си потенциала, който ни позволява да се разтворим напълно в съществуването. Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между „удоволствие“ и „щастие“ – две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави. Представата, че щастието се състои от безкрайна поредица от приятни усещания, прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение. Удоволствието, казва една индийска поговорка, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Новината, че Йодьон фон Хорват е бил убит в Париж от някакво дърво, прозвуча в началото толкова мрачно шокиращо, абсурдно и невероятно, че беше трудно да бъде възприета като вярна. Откога дърветата по Шанз-Елизе падат и разбиват главите на минаващите край тях поети? Да не би вече да настъпва краят на света? Дали бурните ветрове на това изпълнено с опасности лято не избират свои жертви с дяволска сигурност сред най-добрите от нас? - Защото Йодьон фон Хорват беше един от най-добрите сред нас. "Той беше поет, а само малцина заслужават това почетно звание. Атмосферата на истинска поезия беше във всяко изречение, което ... |
|
|
Людмил Ятански пастирува протестантската църква повече от 27 години. Магистър е по богословие и в момента учи история в НБУ. Семеен, баща на три деца и е в очакване на първото си внуче. Пише за удоволствие и очевидно доставя удоволствие и на други. "С голямо удоволствие чета всеки пост и с огромно нетърпение чакам всеки следващ. Привлече ме нестандартният (за един пастир) начин да разкриваш Бог като погазваш себе си такъв, какъвто си - нормален човек, който не се прави на свръхдуховен и назидаващ. Разказваш за Божията красота и любов, разкривайки сърцето и живота си, дори и с риск да покажеш собствените си грешки, ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
Телевизионен летопис. ... Тази книга не е написана с амбицията да спечели на автора си световна слава. По-вероятно е да му спечели отявлени врагове, защото хората и събитията са назовани с истинските им имена, а не е на принципа "всяко съвпадение с действителни събития и лица е случайно". Тази книга е писана с морала на някогашния летописец - "да даде знак, да обади на историята имена и събития, които по неговото вътрешно чувство трябва да се знаят" и по правилата на първокласната мемоаристика: живи лични впечатления, съкровени емоции, умна мисъл, доблестни самопризнания, свидетелстване и срещу самия ... |
|
|
Забранена плът още от зората на цивилизациите, женският полов орган всява страх у мъжа, доставя му удоволствие и живот, разпалва копнежа и омразата. До ден днешен го заточават, проклинат и заклеймяват публично, възвеличават го и го осакатяват, но макар и да го целуват, винаги намират за какво да го обвинят. Похищават го, щом се възпротивява, превръщат го в символ на семейна чест и на цяла нация, хирургически го обезобразяват, за да не добие повече свобода, славословят го поети, рисуват го художници, но женският орган е налагал желанията и фантазиите си в продължение на цялата човешка история. Въпреки опитите на някои мъже, ... |
|
|
Историите на жени от цял свят. ... Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г. Защо толкова късно? Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените? Всички имаме въпроси за тази част от тялото ни, за която ни се казва, че не трябва да говорим. Не просто не е възпитано - направо си е грубо! Защо? Половината население на света я притежава. "Нещата, за които не трябва да говорим" разбива остарелите табута и събира истории от цял свят за това какво означава ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Историята от "Хрониките Уордстоун" е вдъхновението за създаването на филма "Седмият син". ... Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието! Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки ... |
