Роман за откриването на красотата в несъвършенството. ... "Уаби - саби" е вдъхновяващ разказ за красотата, която се крие в малките, но най-ценни неща. Това е история за любовта и вдъхновението, които ни спохождат, когато най-малко очакваме. След внезапната раздяла с годеницата си Самуел е съсипан и всичко започва да губи смисъл. Точно тогава обаче две пощенски картички със загадъчното послание "Уаби-саби" променят завинаги живота на четиридесет и пет годишния университетски преподавател. С намерението да открие тайнствения човек, изпратил картичките, Самуел заминава за Страната на изгряващото слънце. ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
Щастлив съм е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90 -те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от нестихващия поток приключения с верни приятели. Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка."Щастлив съм носи в себе си ... |
|
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на Портал "Култура" от 2012 г., където всеки четвъртък като колумнист публикува някои от текстовете, събрани в тази книга. Автор на книгата "Пропуканата България" ("Хермес", 2015). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция. "Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата. Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи. Картината, разкрила се пред взора му, може и да е ... |
|
"Актьорите по природа са избухливи - алхимични създания, съставени от възпламенителни елементи: емоция, его и завист. Ако ги нагрееш и смесиш, понякога получаваш злато. А друг път бедствие." Оливър Маркс е излежал десетгодишната си присъда за убийство, което може, а може и да не е извършил. Детектив Колбърн, човекът, който го е вкарал зад решетките, се среща с него извън затвора, за да научи най-после истината за драматичните събития, разиграли се преди едно десетилетие. Тогава Оливър заедно с още шестима свои колеги е студент последна година по актьорско майсторство в престижната академия Делъкър. Освен ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
Елинор Дъран, консултант по образователна политика, пристига в Оксфорд със стипендия Роудс. В плановете ѝ влиза да изучава английска литература от 19. век, защото красотата на поезията може да направи света по-добър, и да изживее в града на замечтаните кули най-незабравимото приключение в живота си. Още първия ден получава невероятно примамливо предложение да работи за президентската кампания на политическа знаменитост и обещава да се върне в САЩ веднага след края на академичната година. Надява се на прекрасни дни в мечтания университет, докато едно плиткоумно конте с бърз език и още по-бърза кола не съсипва ... |
|
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място. Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището. ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |