"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
|
Тази монография предлага на читателите своеобразно пътешествие в света на селяните, живели в провинция Румелия през XVII - XVIII в. Представена е галерия от образи на различни имуществени и някои професионални групи сред селското население, като се използва основно информацията, съдържаща се в наследствата на починали селяни от Софийска, Видинска и Русенска каза. Понякога изворите са толкова щедри разказвачи, че позволяват на авторката да възстанови не само имотния статус на въпросните селяни - мъже и жени, християни и мюсюлмани, но и да проследи моменти от техните лични истории, за да надникне зад завесата на семейните и ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
Текстът чете: Найден Вълчев Музикално оформление: Иван Драголов ... |
|
|
"Умът е безкраен; нито кръгъл, нито квадратен; нито голям, нито малък; нито зелен, нито жълт, нито червен, нито бял; нито горен, нито долен; нито дълъг, нито къс; нито гневен, нито щастлив; нито правилен, нито грешен; нито добър, нито зъл; нито пръв, нито последен. Всички буда светове са празни като пространството. Вътрешно нашата цендентална природа е празна и нито една дхарма не може да бъде намерена. Същото е и със същността на ума, която е в състояние на абсолютна празнота (т.е. празнота на не-празното)." Дадзиен Хуейнън В книгата са представени серия класически текстове от Чан: Даоюан. Записки на ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Брадвата от серията GRIPro на Tolsen е изработена от кована въглеродна стомана за висока издръжливост. Предназначена е за сечене на материали от дърво и е подходяща за работа в промишлеността, селското стопанство и дома. Брадвата разполага с подсилена двукомпонентна дръжка от фибростъкло, която осигурява по-голям комфорт по време на работа. Дължина на брадвата спрямо теглото: 0.6 kg - 38 cm 0.8 kg - 38 cm 1.25 kg - 80 cm 1.5 kg - 80 cm ... |
|
|
Забавна история за създаването на Смитсоновия институт, предизвикал появата на множество най-необичайни и абсурдни музеи в Щатите. Поражда се неукротимо съревнование между общностите да създават, притежават и да се гордеят с местни забележителности, израз на предприемчивия им приключенски дух, на стремежа за формиране на идентичност и традиции. Книгата съдържа и алтернативна причудлива версия за възникването на живота и еволюцията. Страстта към открития и манията за събиране и реставриране на артефакти са описани със забележителна духовитост. Особено любопитни са перипетиите на етноложките експедиции и хумористичните ... |
|
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
|
През 1963 година Йордан Радичков се запътва към сибирските земи с три прости тетрадки с бели листа и голямо любопитство. Той ще прекара няколко месеца в обиколки на всевъзможни места из необятната шир. Макар с предначертан маршрут авторът ще се губи по пътеката, ще се отклонява от нея и ще се среща със сребърни лисици, величествени елени, директори на златни мини, влюбени младежи, лагерници, еленовъди и много други причудливи обитатели на замръзналите земи. Той бързо ще се сближи с всички свои герои и през разговора си с тях и през фината му чувствителност към техните често тежки животи Йордан Радичков ще се вдъхнови ... |
|
|
Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности. На езика на религията: по плът - животно, по-дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологически екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец. ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
