Трета част от трилогията "Рай". ... След вълнуващите страсти и обрати в "Зима в рая" и "Каквото се случи в рая..." Елин Хилдебранд поднася последните съставки за освежаващия летен коктейл на своята пленяваща трилогия. Айрийн Стийл не просто загуби своя съпруг - тя загуби всичко, след като властите започнаха да разкриват всички мръсни сделки, в които е бил намесен. Тя е убедена, че той е бил убит, но за тази цел трябва да изобличи неговия шеф, който е покрил следите си. А това не е лесно, като няма дори покрив над главата си. Двамата ѝ синове също търсят своето място на райския остров ... |
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
Класическата римувана приказка от Елин Пелин повежда децата на чудно пътешествие, което вече десетки години радва малки и големи."Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица. Там играла на поляна малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла." Из книжката Поредицата Приказки любими в рими ще ни срещне с български и световни герои, чиито стихотворни приключения децата ще рецитират с удоволствие и радост. ... |
|
Съдържа 22 стикера. ... Книжката "Дядовата ръкавичка" е част от потредицата "Чудни приказки със стикери" на издателство "Пан". Разгледайте силуетите в книжката, открийте съответните им цветни стикери от приложението и ги залепете на местата им! ... |
|
Любимата история на поколения читатели в луксозно издание. Непослушното хлапе Ян Бибиян по цял ден скита и се чуди каква поразия да направи. Единствен другар в игрите му става дяволчето Фют. То отвежда малкия пакостник в омагьосаното царство на Мирилайлай. Ще успее ли рошавият немирник да победи злия магьосник и да се върне при обичните си родители? Книжката е част от колекцията "Любими детски писатели" на ИК "Хермес". ... |
|
В това издание са включени и двете части на романа - "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната". Публикувани за първи път през 1933 г. и 1934 г., днес те се срещат с ново поколение читатели. И разкриват пред тях различна и вълнуваща страна от творчеството на Елин Пелин, което малчуганите познават от сладкодумните приказки и басни, а по-големите ученици - от великолепните разкази, от повестта "Гераците" и от сборника "Под манастирската лоза". "В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе. Но то не приличаше на другите." - така започва първият ... |
|
"Ако обичаш да пътуваш, ако си любопитен да откриваш нови места, ако често избираш страничните пътища, вместо да караш по магистралата, то тази книга е за теб. В нея ще намериш информация за 101 от най-колоритните места в България. За някои си чувал от приятели, други си виждал на снимки в Интернет, а трети са ти напълно непознати. Местата в 101 отбивки са от последния вид. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници - но трябва да бъдат включени в личния ти списък за бягство през уикенда. Планински върхове, пещери, водопади, плодове, вино, мястото с най-хубавата гледка - няма значение, отбивките от ... |
|
Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |