Конвергенцията - исторически казуси с глобални проекции. ... |
|
|
4 месеца и 22 часа разказва за бита в съвременен Китай, където в началото на 2023 г. писателката работи по покана на Китайския международен пресцентър CIPCC. Таня Глухчева е родена през 1986 г. в София. На пет години заминава със семейството си за Канада, където израства сред хора от различни култури. Завършва специалностите Испанска филология и Политически мениджмънт в СУ Св. Климент Охридски . Работи 11 години като учителка по чужди езици. От 2021 г. е журналистка по международни въпроси във в. ДУМА. През 2020 г. публикува първия си роман, написан по действителен случай - Да пътуваш в петък 13 . В него описва ... |
|
|
Съставител: доц. д-р Ива Пушкарова , гл. ас. д-р Дилян Начев. ... Сто и тридесет години от историята на висшето юридическо образование в България са повод да бъде направена равносметка на изминатия път. И ако трябва да се върнем назад, към онзи далечен 2 ноември 1892 година, когато са проведени първите лекции по право пред двадесет и двама студенти, чийто брой само в рамките на същата академична година нараства до деветдесет и четири, или приблизително половината от студентите, обучаващи се в Софийския университет, то трябва да бъде отбелязано, че юридическото образование и днес продължава да привлича вниманието на ... |
|
|
На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
"Проф. д.н. Любомир Стойков ни представя пъстър и задълбочен паноптикум на световния и българския политически и медиен свят от средата на XX век до втората декада на XXI век. Неговата монография ще бъде безспорно етаблирана като класика в почетния раздел на българското медиазнание." Проф. д.ф.н. Милко Петров "Книгата на проф. Стойков е от тези книги, които читателят търси не за да чете, а за да препрочита. Книги с качества, с интелектуален заряд, с естетически и културни послания. Убеден съм, че тя ще бъде настолно четиво за всеки, който иска да се учи от най-високото ниво в сферата на PR-а, комуникациите, ... |
|
|
Наградата за мир на германското книгоразпространение и културата на паметта в Германия. В основата на монографията са темите за мира и войните, хуманизма и правата на човека, интелектуалците и властта, политиките на паметта и публичния дискурс, престижните международни отличия и дипломацията. Фокусът е към съвременната култура на паметта в Германия, чийто безспорен център е Холокостът. Прочитът ѝ през речите на тридесет лауреати на Наградата за мир на германския книгоразпространителски бранш и на техните лаудатори (1989 - 2019) неимоверно разширява и обогатява перспективата към себеразбирането на съвременното ... |
|
|
Книгата хвърля поглед върху особеностите на българската образователна система в периода 1934 - 1939 г. В нея са разгледани възгледите за развитието на родната просвета на дясноавторитарните организации и политическия кръг Звено. Изследването разширява представите за просветните реформи, проведени след преврата на 19 май 1934 г., и обръща внимание върху идеологията на новата държава в просветната област, която се опира на идеите на т. нар. творчески национализъм. Авторът на монографията отхвърля дългогодишните разбирания, че през втората половина на 30 -те години на XX век в българското образование проникват фашистки, ... |
|
|
Историята на крепостното право представлява истинската история на Русия. Това е поглед в един социален проблем, който вълнува руското общество векове наред. То създава народопсихологията на обикновения руснак, феноменът за бащицата, за силната ръка, за подчиненото положение, за вярата в свръхнационалните цели, които са подплатени с крайна жертвоготовност. Самуил Шивачев е роден през 1986 година в Пловдив. Завършил е специалност История и Дипломация и международни отношения в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. През 2019 година става доктор по история в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 2011 година, ... |
|
|
Сборник с текстове, основани върху доклади от проведената на 3, 4 и 5 декември 2020 г. общоуниверситетска конференция на тема "Измерения на компетентността", организирана в рамките на Климентовите дни от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Университета в Битоля "Св. Климент Охридски". Съставители: Адриана Дамянова , Мариja Маленковска Тодорова, Невена Панова , Деница Хинкова, Емилия Караминкова-Кабакова , Юлия Йорданова-Панчева, Иван Кирков. ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов . ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
|
|
Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
