Учебникът Храна и култура на доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева съдържа материалите към едноименния общообразователен курс, който се радва на изключителна популярност сред студентите в Нов български университет през последните години. Текстът съчетава подходи, типични за етнографията (в частта, посветена на храненето по българските земи през вековете и храната в традиционните празници), с изследователските перспективи на културната антропология, която анализира вкуса, връзката между вкуса и идентичностите, типовете места за хранене като места на ежедневието, концепциите за бърза / бавна храна (fast food / slow food), ... |
|
|
Роман за тийнейджъри от авторката на "Тина и половина" и "Графиня Батори" ... "Баща ми е пич. С него се живее лесно. Майка ми.... К’во да ви кажа. Без нея сме си по-добре. Още в детската градина бях магнит за мацки. Джобовете ми не можеха да съберат дъвките и бонбонките, които ми тикаха в ръцете. Всички момичета искаха едно – мен! И така е до днес... Мога да сваля всяко момиче. Без особени усилия. Всичко ми е на MAX!!! Но си имам тайна – страшна тайна... Ако някой разбере – мъртъв съм!" Но когато си тийнейджър, колкото и да си готин, си имаш проблеми, защото трябва: да разбереш какво ... |
|
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
|
|
Запознайте се с Приключенията на Веселушко! ... Горе в планината има Приказна дъбрава. В нея Зайо свойто име с много ум прославя. Гладен, Кумчо Вълчо погна малката Сърничка. Как пък Зайо ѝ помогна - пише в тази книжка. ... |
|
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
|
"Вие, които държите в този момент тази моя изповед, да знаете, че всичко в нея е истина. Истината за моя живот. Защо реших, че заслужава да бъде описан - не знам. Може би заради това, че за няма и 50 години преживях толкова много неща. Като в някакъв филм с постоянни обрати. Сюжетът се обръщаше надолу с главата: социалната драма се превръщаше в мелодрама, за малко влизах в някакво криминале, което пък се превръщаше в романтичен филм... Добрите ставаха лоши и обратното. Сигурно не всичко, което преживях, е пример за подражание. Не ме съдете. Когато започнах да мисля дали да опиша преживяното, изпитах страх, че мога ... |
|
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
