Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Носител е на националните литературни награди "Хр. Г. Данов", "Хеликон", "Цветето на Хеликон", "Иван Николов" и други."Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува ... |
|
По професия Елена Пеева-Никифоридис е юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия университет в Прага с магистърска степен по международно право. От тридесет години живее в Гърция - живот на колела - и тук и там. Европейското образование, елинската култура и балканският манталитет са трите елемента, които изграждат мирогледа ѝ за света. През 2011 г. участва с разказ в литературен конкурс в Марсилия, Франция, на който е отличена със Специалната награда от Международния форум на жените от Средиземноморието. Издала е книгите "Коледно реване" (2013) и "Книга за Ангел" (2015). ... |
|
Мартин Петков публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките "Сателитни антени" (1998) и "Зимни птици" (2011), както и на сборника с повести "Те не вярват в приказки" (2008). Негови стихове са публикувани в сп. "Пламък", сп. "Понеделник", сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007). Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки , Хорхе Луис Борхес , Габриел Гарсия Маркес и други. Много от кратките му разкази са били отличавани и ... |
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
Албена Стамболова е българска писателка, преводачка и преподавателка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата. Автор е на книгите "Многоточия" (1995), "Това е както става" (2002), "Хоп-хоп звездите" (2003), "Боледуване в смъртта" (2004) - психоаналитично изследване. Предишната ѝ книга е романът "Авантюра, за да мине времето". ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов ! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. ... |
|
"Няма по-високо морално задължение за една нация от това да се погрижи за своите деца - нейното бъдеще. Само че не всички от тях имат шанса да бъдат отгледани така, както трябва - в семейство. Тази книга е роман за тяхната съдба. Те са изоставените деца на България. Децата, на които не бива да обръщаме гръб. Децата, на които всички ние можем и трябва да помогнем. Защото сме отговорни за техния живот, който е не по-малко уникален от живота на всеки друг. Всички приходи от книгата "Съдба на дете", ще бъдат дарени на Дома за деца, лишени от родителска грижа "Катя Ванчева" в с. Широка лъка, община ... |
|
"Малко книги докосват сърцето така, както книгата, в която авторът е обобщил мъдростта на целия си живот, вплел е човешките съдби на толкова много хора, разкрил е истинското лице на любовта, труда, вярата и надеждата. Но и на злобата, омразата и типичната за родната ни психология завист и непреодолимо желание да се окаля и обругае не само различния, но и онзи, който има нравствени и духовни качества, които сякаш не са от този свят и време. С много тънък психологизъм и вярно перо са разкрити болката, страданието и трудната им съдба..." Стела Стоянова ... |
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов . Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |