Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименното заглавие "На покрива" запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа - при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен ... |
|
Случайни, спонтанни и съвсем непланирани кратки истории за нещата, които са се случвали, и тези, които няма да се случат. За дадените парченца от теб, за подарените, взетите назаем и невърнатите. Личните и чуждите. Тия, дето продължават да живеят извън теб. Някъде. В нещо. В някого. "Някъде в нещо в някого" е дебютната книга на Ева Ханджиева. Ева е студентка, специалност "Живопис" в Националната художествена академия. Рисува от дете, но освен талантлива художничка, тя е и прекрасен разказвач на истории. ... |
|
"Смирение" идва не от тих, безопасен, покорен, а от "мир", и то не външния мир, а мирът в душата, която настъпва при умиротворяване на духа. Смирението само по себе си е единица, а нулите са останалите добродетели. Казват, че някога в Йерусалим в градските стени имало врати, наречени "Иглени уши". Те били толкова ниски, че само някои от камилите успявали, заставайки на колене, да пропълзят под сводовете им и да влязат в града. Защото за камилата е по-лесно да мине през "Иглени уши", отколкото притежаващият богатство и дарования да влезе в Царството небесно!? Оказва се, че на човек ... |
|
В "Пресечна точка" Емилия Димитрова разкрива пред читателя дълбоката пропаст между миналото и настоящето. Хуманната медицина стана бакалска, а здравето и животът - най-висшата ценност - стока. Съдби и събития от миналото и днес се преплитат и показват недъзите на порочната система, пари - власт - здраве - бездушие - некадърност, в просмуканото от фалш общество. Колко ужасяващо е да научиш, че от някой на висок пост зависи дали да живееш! Нима забравихме добрите практики от миналото, доверието, човещината? Потомството няма да ни го прости. Без минало няма бъдеще! Пораженията са ужасяващи - тази книга разказва ... |
|
От автора на бестселърите "Обществена поръчка" и "Изнудвачът" - Елена Чамуркова . След 30 години в Ню Йорк световноизвестният милионер, психолог и мотиватор по личностно развитие Георг Петроф се завръща в България. Какво се крие зад лъскавата му фасада на преуспял човек? Защо от мъчителен и скучен, престоят му се превръща в интригуващо приключение? Ще срещне ли любовта на живота си в суровата българска действителност? Ще стои ли настрана от злободневните теми, или ще се включи в съпротивата на своите съграждани срещу мощна корупционна схема? Подозрението за личен, обществен и световен заговор ... |
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |
|
"Dirty side" е историята на едно пътуване и (донякъде) на една любов. Но и нещо повече - социален коментар, упражнение по стил, озъбване. Воден от любопитството си към Европа, разказвачът избира за своя ракета носител луксозен круизен кораб, като нощем отработва билета си в задушливите трюмове, а денем обикаля булевардите на Лисабон, Неапол и Ница, имитирайки безгрижен турист. Разказ за жалкото, но и смешно братство на кухненските чистачи, тези "туземци" с каюти под нивото на водата, и за контраста им с американските летовници, танцуващи всяка вечер под шарените крушки на палубата. Два свята, ... |
|
24 разказа, в които миналото влияе върху настоящето, бъдещето влияе върху миналото, а настоящето често диктува и двете."Изключение е двама автори да пишат заедно и разказите им толкова органично да се свързват, сякаш са написани от един човек. При Димитър и Иван това се е получило и този път. За мен бе истинско интелектуално удоволствие да съм редактор на новата им книга "Някога ще бъде вече беше". Тук те запазват стегнатата форма на изказа от първата си книга "5 изречения", но историите им се развиват с размах като съдържание и емоция. Това са разкази, които съм сигурен, че дълго няма да можете ... |
|
Роман за една любов, която може да те издигне до върха на щастието и да те потопи до подземията на отчаянието. Пролетният танц на жеравите е най-красивият любовен ритуал в природата. Японските жерави са моногамни, но също като при хората, никога не знаеш какво може да се случи. "Танцът на жерава" всъщност е поход, от който научаваш, че понякога дългите равни отсечки са по-изморителни и по-важни от стръмните изкачвания и спускания. Когато 38-годишната Царина пише историята на своя живот, настанена в клиника за зависимости, тя не търси оправдание, нито се извинява на някого за болестта си. Тъгата в разказа ѝ ... |
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |