Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Какво наричаме "Крах" и съществува ли изобщо такова нещо? Или какво наричаме "успех" и "победа"?"Остров Крах" не е мрачен роман, не се подвеждайте от заглавието. Надявам се дори да съм успяла да го направя малко смешен. В него се разказва за желанието да контролираш напълно света и за копнежа да бъдеш свободен. Става дума и за странното нещо, което наричаме "съдба". А ходовете на съдбата винаги крият известна ирония. В "Остров Крах" се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... "Светата кръв" е текст, който неудържимо увлича - в пътищата на героите си, в превратните български десетилетия между 20 -те и 50 -те години на ХХ в. С усет, чувственост и познание минава през времето, води някъде другаде - там, където стереотипите отстъпват пред страстите. В този смисъл романът е колкото исторически, толкова и универсален: представя действителни исторически събития, но непреживяни от човека, те биха изглеждали немислими. И "Светата кръв" плътно защитава тази позиция - дълбае в самата същност на човешкото, в есенцията, в ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Неуспяло съзряване, смесване на виртуална реалност и житейска действителност, отчаяна агресия в търсене на идентичност, признание, присъствие... И тъжни погледи към едно нещастливо детство, от което като изтънели нишки са останали само фрагменти от "Малкият принц". "Nickname Тийнейджър" е типичен роман за млад човек, който няма други опори, освен собствените си изкривени представи за добро и зло, за унижение и значимост. И в тази откъснатост от външния свят трудно е да се разграничи убиецът от жертвата. За литературния конкурс "Развитие& ... |
|
|
Из страниците на сборника "Фрагмента" се разстилат детайлно пресъздадени светове. Истории от селските гори, къщи и плевни. Истории от градските улици, където се разхождат странниците и блудниците. Истории на и за мечтатели, истории на и за болезнени реалисти. Предстои ви да потънете сред пламенните мисли, спомени и емоции на множество колоритни персонажи. Както Алтан Просякинята, Бату и Иштлиликуе потъват заедно със своята злочеста любов. Както нестинарката от едноименния разказ потъва сред огнената си жарава. Ирена Радева е финансист по професия и е завършила Университета за национално и световно стопанство в ... |
|
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
|
|
Двойният агент Юда е внедрен в обкръжението на Исус Назарянина и остава с него до смъртта му на кръста. След две хиляди години български следовател попада на следите на дневниците на Юда. ... |
|
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
|
В авангардния сборник на Симеон Илиев всичко се случва и не се случва. Встъпителната "Комична ситуация" ни пренася и в красивия свят в главата на твореца, и в мизерията на реалността. Лампите в разказа "Отровен смях" светят и не светят. Хората си мислят и не си мислят... Истории като "Липса", "Прераждането", "Теорията на просяка" са и ежедневни, и изключителни. Героите им са обречени да се лутат в постоянно търсене. Срещат се, питат, учат се да чуват отговорите. Защото: "Да се задават въпроси е лесно. Трудно е да се слушат хората". Симеон Илиев е роден през ... |
|
|
Написаното от Васил Стефанов - Слона не се чете, то се живее. И в "Ей тези тук" той е верен на омагьосващото си перо. Читателят неусетно е въвлечен в свят, в който красивото е повече от грозното, доброто - повече от злото, а над всичко е любовта, без която пребиваването ни на тази земя би било безсмислено съществуване. Авторът ненатрапчиво и естествено преплита смеха и тъгата, в неговата вселена иронията е добронамерена и благородно щадяща, а болката - избистрена и светла. Сборникът с разкази е както за някогашния романтичен и безметежен Несебър, така и за младостта. Ако сте от щастливците и в момента обитавате ... |
