"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
|
Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", " ... |
|
|
Взаимовръзките между културата, от една страна, и обществените отношения, посоките и степените на икономическо и социално развитие, както и "успехът" на определени общности - от друга, изглеждат относително подценяван въпрос. Дори публикациите, за които тази тема е централна, като че ли са дълбоко и неосъзнавано потопени в идеологемите на текущата ни цивилизационна ориентация. Още повече - даже определена теза или връзка в тази област да са намерили своите доказателства, засилващият се утилитаризъм на въпросната ориентация ги интерпретира като нещо в най-добрия случай интересно, а не като фактор, от който ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Ламя ЕООД". ... Шеметният полет на първата част на Ламя-та грабна интереса на читателите и още буни духовете, а пред нас вече нетърпеливо фучи втората Ламя от трилогията на Марин Трошанов . Станимир все така не приема смъртта на любимото момиче, а и обърканите пътища в себе си. Дали неочаквана нова любов няма да му вдъхне нова надежда или най-сетне отчаянието ще го погуби? Докато той се лута в мрака на собствената си душа, в София се надигат отмъстителни древни сили, които заличават и последната плаха вяра, че на кошмарите му е сложен край... Във втората част на "Ламя ЕООД" ... |
|
|
Спомени от живота и дейността му преди Освобождението. ... "От 1864 година до Освобождението "влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се ... |
|
|
Там, на границата между безчет светове и ужасяващата чернота на Нищото, живее Еми - дъщерята на Радост и Тъга, чиито коси греят във всички багри. Тук, в един софийски квартал, край гористия парк, реката и старите гробища, живее Виктор, който иска да избяга от всичко около себе си. През един летен ден Еми и Виктор се впускат в неочаквано и дръзко приключение из непознати и страшни места, за да надвият Меркулион - безсмъртен чародей и ексцентричен артист, който краде сенки и поробва души. Предстои им красиво и чудновато пътешествие към мечтите и недостижимите кътчета на фантазията, към намирането на скрития кураж и първата ... |
|
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
Въпреки че ни дели само една граница, българският читател знае малко за ужасите на войната в разпадналата се Югославия. За мнозина специалисти това не е конфликт между въоръжени армии, а организирана жестокост на враждуващи военни сили към невинно цивилно население. Равносметката е ужасяваща - загиналите са стотици хиляди, над два милиона са прогонени от домовете си, десетки хиляди са изнасилените жени и момичета... Всичко това е в основата на книгата. На автора не му се налага да измисля. Като участник в хуманитарна мисия на Германия, в продължение на 14 години той става свидетел на всички фази на конфликта - от ... |
|
|
555 анекдота, афоризми и вицове. ... Марин Маринов е роден през 1940 г. в китното село край река Росица - Стамболово, Великотърновско. Село, от което са излезли много учители и видни обществени деятели. Работи в различни сектори на ДЗС, ТКЗС, АПК, НАПС и в министерството на земеделието и хранителната промишленост. Активен книжовник, спортен деятел, участник в хумористични конкурси и дългогодишен председател на читалище "Васил Левски", София. Главен организатор на издаването на първата книга за историята на квартал "Горубляне". "Душата на човека оцелява благодарение на чувството за хумор." ... |
