Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
"Фаустино" е отличен с Националната награда за литература "Христо Г. Данов" през 2011 г. ... "Още в първия си роман "Фаустино", поетът Недялко Славов ни изненада със своя необикновен, мъдър и психологически проникновен свят, и талантливо, и мощно влезе в националната ни белетристика." Владимир Зарев "Кога божествената искра превръща съществото в човек? Как малкото момче става мъж? Как отделният човек стига до най-старата мечта на човечеството - да полети? Гилгамеш, Одисей, Ланселот, Фауст са герои на човешката фантазия, които отговарят на тези въпроси. Фаустино е техният ... |
|
|
Тази книга се чете за часове, но се помни дълго! ... Четирима мъже и четири жени са изправени пред екстремна ситуация. Сюжетът се завърта светкавично, като на кинолента. Една история, която отключва ефекта на пеперудата и изправя модерния човек пред неговия Страшен съд. Героите на романа: едните - безскрупулни потребители и дехуманизирани предтечи на новия човек, а другите - хора, в които Божият проект за мъжа и жената е все още жив, се изправят безмилостно един срещу друг. Кой ще оцелее в този директен сблъсък? Има ли бъдеще без любов и красота? Има ли живот в свят без Бог? Недялко Славов е автор на сборници с поезия, ... |
|
|
"Казвам "моят Радой", защото той ми беше и баща, и учител, и настойник, и приятел, и колега, и преди всичко - съдник на моята поезия и на моето гражданско поведение цели 46 години." Недялко Йорданов ... |
|
|
От авторът на "Камбаната". ... Новият роман на Недялко Славов - "Пиафè", е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: "Това сме ние - цялото човечество, решено с първата му формула - жена и мъж, които идват - жена и мъж, които си отиват", е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен. Авторът на "Камбаната" отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов е избрал точно този път!" ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
Недялко Славов е български поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Носител е на националните литературни награди "Хр. Г. Данов", "Хеликон", "Цветето на Хеликон", "Иван Николов" и други."Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов , разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
|
Сюжетните ходове в романа са провокирани от мистиката около указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия - Йозеф Гьобелс. По негово разпореждане през 1939 г. тонът "ла" е настроен на 440, вместо на 432 херца. Действието се пренася в днешно време. Само в една нощ и само за няколко часа главният герой - млад и талантлив музикант, композира безсмъртна творба. От този момент започва битка между доброто и злото. Половин век след "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри , Славов продължава традицията на високата литература, застъпник на божествените начала в изкуството. Недялко Славов е автор ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
