Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена . Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
|
Фототипно двуезично издание на изданието от 1919 г. с предговор на английски и български език от проф. Любомир Милетич. 486 автентични снимки и една етнографска карта! ... През 1915 г. България влезе в Първата световна война с голяма надежда за реванш срещу съюзниците разбойници от Балканската война и с мечтата за освобождение и обединение на всички българи на Балканите. За съжаление и този титаничен и отчаян напън на милата ни Родина, мобилизирала почти милионна армия, претърпя тежко поражение, което затвърди окупацията на завладените територии от Гърция, Сърбия и Румъния. Даже допълнително бяха откъснати от България и ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
Спомени. Записки. Кореспонденция. ... "Убедена съм, че всеки, който прочете "Видрица" на поп Минчо , ще се съгласи, че не би могло да се измисли по-сполучливо заглавие, което така изчерпателно да обобщава алегорично безкрайното многотемие в нея, прилягайки точно на нейното необикновено съдържание. Защото и то е също уникално: многопосочно, многопластово, многообразно, многожанрово... Една невероятна и трудно обозрима "смесица" от автобиографични, родови очерци и летописни записки; наченки на дневници и интригуващи мемоари, интересни пътеписи; далечни народни предания, многобройни песни; странни ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Десанка Максимович е поетеса от съзвездието на първите величини Ахматова, Мистрал, Багряна... Цялото сърце на авторката е обърнато към хората, които се трудят по нивите, грижат се за дърветата и добичетата, към тези, които биват изпращани на война, биват изтребвани и погребвани в незнайни гробове. За славата на владетеля. На тях е посветена цялата книга. Подбор и превод от сръбски Първан Стефанов "Милост за песните, дето в тънки лирични ризи влизат в лютия студ на посмъртната критика, когато всеки, жаден да трепе, ... |
|
|
"Подчинявайки се на дълга си към пролятата кръв на моите деди, към неизброимите страдания на поколения българи от моята Македония, аз не мога да бъда равнодушен към каквато и да е несправедливост и изречена лъжа, политическа интрига, подло предателство... Предложените в тази книга текстове са мои публикации във Фейсбук, с които съм реагирал на актуални събития, писал съм за исторически личности, давал съм отпор на антибългарски агресии, особено когато участниците са били представяни като политически, научни, обществени и журналистически авторитети... Преживели своя кратък живот във фейсбук-пространството, включени в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Българското възраждане от осемнадесети до деветнадесети век, сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония и неистинността на тази теза са основни теми в "Македония и Българското възраждане". Книгата е писана през 1918 г. на френски език. Целта на Симеон Радев е да разясни и уточни за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за пръв път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач, по ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго . Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
|
Събрал: Панчо Михайлов. ... "Има ли въ света народъ, на който по най-жестокъ начинъ да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчинъ милъ езикъ? Има ли некъде народъ, съ чиито религиозни чувства и общественъ моралъ да сж се гаврили управниците му? Има ли некъде народъ, чиито вековни усилия за просвета и национална свесть бивагъ затрити съ единъ варварски замахъ? Где е Тоя народъ, който презъ редъ поколе-Панчо ния е ималъ стотици училища, черкви, учители, Михайлов свещенци и ученици, и после, въ, "културния" XX, век, остава изведнажъ безъ поменъ отъ всичко това? Где е тоя народъ, чиито майки ... |
