"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял. Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" и "Името на неделята", както и на романа "Кар танеси" (електронна книга). ... |
|
|
"Вълшебна книжка 2" е история за състраданието. В нея се разказва за кученцето Шаро-Писан-Шаро осиновено от семейството на Мила, неговите мисли и приключения. За това, че приятелството и любовта не се купуват. Това е активна приказка, част от поредицата книжки "Тананикаща йога", защото децата и вие може да правите упражнения, да слушате песнички и пеете, докато я четете и разглеждате. По забавен начин въвежда всички в света на йога. Ще помогне на децата да усетят ползите от движението и да развият основни добродетели. С тази книга пътешествате в България и децата ще научат какво могат да разкажат за ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
В бунтовните времената на османското робство, в сложния процес за изграждане на национално самосъзнание и в трудния градеж на следосвобожденска България, неизменно изпъкват образите на неколцина забележителни жени, които с несломимия си дух и пламенна всеотдайност посвещават живота и делото си на Отечеството. Те са истински героини, които проправят свой път между традиционното и модерното, между ориенталските нрави и европейското мислене. Ярките им фигури оставят трайна следа в регионалния и световния поход на жените към себедоказване и равноправие. Тази книга представя родолюбивите дела на 100 изключителни българки - ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там. "И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана "Баронът по дърветата" на Итало Калвино ." Огняна Иванова ... |
|
|
Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Жан-Жак Русо (1712 - 1778) е един от най-важните и влиятелни мислители на 18 -ти век. Едновременно писател, философ, натуралист и музикант, той успява да постави под въпрос социалните и политическите структури на своето време. Един от колосите в групата на френските просветители енциклопедисти Русо се нарежда сред мислителите от най-радикалното ѝ крило, подготвило духовете за Френската революция от 1789 година. Темата за естествения, свързан с природата и непокварен от цивилизацията човек, пронизва цялата тъкан на литературните и философските му произведения, както и абсолютно новаторската му теория за ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
|
"В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията ѝ наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век." доц. д-р Пламен Дойнов , "Литературен вестник" "Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора ... |
|
|
"Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея..."Гергина Кръстева, "Литературен вестник""Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка." Зюдвест Пресе & ... |
