В албума на оперния бас Юлиан Константинов са представени осемнадесет песни на руски композитори от 19 в . Към дискът има и двуезична книжка на български и английски език с интересна информация за руските класици, чиято музика е включена в компилацията, кратка биография на Юлиан Константинов и пианистката Йоланта Смолянова. ... |
|
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
Диригентът е подбрал девет измежду популярните песнопения определени да тържествените богослужения посветени на Исус Христос и мъките през последните три дни от неговия живот. Прочути композитори на руска църковна музика - Кедров, Бахметиев и Чайковски, също и българинът Добри Христов, са обработили и хармонизирали старите църковни мотиви, превръщайки ги във великолепни откъси, проникнати от състрадание и величание на жертвата Христова. Изпълняват се на църковно-славянски език с присъщата на източно-православната музика плавност, разпятост и темброва многообразност. ... |
|
|
След албумите на тенора Димитър Узунов и сопраното Юлия Винер-Ченишева колекцията "Прочути оперни гласове на България" продължава с още един "златен" глас от втората половина на ХХ в. - Любомир Бодуров, тенор (1925-1992). Започнал като певец в хор "Гусла", през 1950 г. е приет с конкурс в Държавния музикален театър. С него работи първо проф. Георги Златев-Черкин (1950 - 1952), а после - прочутото мецосопрано Констанца Кирова, която дълги години учи и напътства певеца с безценните си съвети. Още през първата си година в Музикалния театър и с първата си роля - Адам от "Птицепродавецът& ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
Аглика Генова & Любен Димитров: "Най-успешното младо клавирно дуо в света". Такава е оценката на международната федерация за клавирни дуа Ню Йорк - Токио, обявена след поредните й комплексни статистически проучвания. От основаването си (в края на 1995 г.) до сега дуото печели всички престижни международни конкурси в света: Конкурс за клавирни дуа "Murray Dranoff'' (Маями, САЩ) Музикален конкурс „ARD” (Мюнхен, Германия) Конкурс за клавирни дуа „Tokyo“ (Япония) Музикален конкурс "Bellini" (Калтанисета, Италия) Музикален конкурс "Premio V.Bucchi" (Рим, Италия) Аглика Генова и Любен ... |
|
|
Състав от Българската хорова Капела „Светослав Обретенов" Диригент: проф. Георги Робев Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници. В източно-православната традиция църковната празнична служба е съпроводена с много красиви песнопения. Основно се изпълняват творби от неизвестни композитори или от български и руски автори от края на 19 в. и началото на 20 в. Обикновено това са творци, които основно познават изискванията на църковния канон. Затова и тази музика въздейства така пречистващо не само на вярващите, но и на хора, които просто ценят хубавата музика. За всички тях е програмата на “ГЕГА НЮ” - “ ... |
|
|
Прочутият български виолончелист Венцислав Николов, известен с пристрастието си към новата музика и с огромната си популяризаторска дейност, изпълнява две забележителни произведения на съвременната музика - сонати от Прокофиев и Шнитке. Заедно с пианиста Ростислав Йовчев - също отличен музикант с доказано разбиране и отношение към музиката на XX век, са регистрирали вдъхновени интерпретации на споменатите композиции. Дуото разкрива емоционалния потенциал на Прокофиевата музика - Соната ор.119 с dur, един от късните опуси на великия руски творец. Изобилие от музикални идеи, запомнящи се прекрасни теми, бравурни виртуозни и ... |
|
|
Пианист и композитор, Емил Наумов започва от най-ранна възраст концертната си дейност. Детето - чудо се откроява с голямата си надареност и зрялост не само като изпълнител, но и още с първите си композиционни опити, бележещи една оригиналност и вроден усет към форма и разработване на тематичния материал ( напр. “Картините на моя дядо”). Музикалното му формиране е в Париж, където е изпратен от началото на 70-те години на ХХ век. Завършва Парижката консерватория като ученик на една от големите дави в световната музика Надя Буланже. Изпълнителската и творческа дейност на Емил Наумов продължават да се движат успоредно. В ... |
|
|
Струнен квартет “София” в състав Вълчев, Гагов, Геров, Беспалов е регистрирал три от късните квартети на великия руски композитор – блестящ израз на таланта и чувствителността на автора. Всеки от тях разкрива богатството на творческата фантазия на композитора, представя оригинални решения на формата, структурата и на комбинации от тембри и динамика, звукови съчетания, ладове и метроритми. Осмият квартет има програмен характер, свързан е с една от водещите теми в музиката на Шостакович – темата за войната, антихуманизма и отстояването на идеята за мир и човеколюбие. Десетият и Единайсетият квартети са композирани за ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
Колекцията "Дмитрий Шостакович - Симфонии" продължава със Симфония № 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман - близък приятел на композитора, тя е "най-трагичното произведение". Самият Шостакович обаче я определя като "оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение", въпреки "многото вътрешни конфликти - и трагични, и драматични...". Но за мнозина симфонията ... |
