Това е първият музикален албум на женски народен хор "Цветница". В него са включени изпълнения на хора акапела, със съпровод на оркестър или орган, камерни изпълнения, както и изпълнения на солистките на хора - Иванка Илиева, Кичка Христова, Теодора Керанова и Христина Кателиева. Записани са творби на известни автори работещи в жанра на обработения песенен фолклор. Също и образци на българското църковно песнопение. За първи път в историята на обработения фолклор са създадени и се публикуват песни за народен хор и орган обработени от Атанас Илиев и те заемат особено място в албума. В известен смисъл този диск е ... |
|
|
Родена съм в сърцето на Странджа планина, с. Кости, Бургаска област, древно нестинарско селище, където се намира най-старият естествен растителен резерват на България - "Силкосия", там, където расте странджанската зеленика. Всичко има в Странджа - щедра природа, красиво крайбрежие, трудолюбиви хора, сладкодумен език, удивителни народни песни и обичаи. 35 години гордо нося и ревностно пазя странджанската народна песен. В нея изливам душата си. За мен тя е магия, омагьосала ме за цял живот. Магия, която ни дарява с мъдрост и наслада да общуваме с голямото народно богатство. Златка Ставрева ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
Албумът е 22 по ред в завидната музикална кариера на прочутите музиканти и включва 20 мелодии, представени в 6 китки и три самостоятелни песни. Музикалните произведения в албума "Стилът си има име - Канарите" са създадени в стилистиката на тракийската фолклорна област, но Атанас Стоев не се е ограничил, а е добавил мелодии, които са близки и до македонската и северняшката песен, и до бързите граовски ритми, а дори и до една по-модерна градска песен. В албума "Стилът си има име - Канарите" Атанас Стоев реализира една своя идея - да вдъхне нов живот на няколко стари народни песни: "Бродилово село& ... |
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
Георги Германов е един от най-ярките странджански певци, но в репертоара му са застъпени и тракийски,стари градски и песни от други фолклорни области. Богатият репертоар му дава възможност да направи много записи в Радио София и Радио Варна, а в деветте албума, които е издал, наброяват 284 песни. В неговите книги с народни песни, които е отпечатал - “Манде ле чаша сребърна” и ”Песен от душа блика” са включени 317 песни. Словото на музиката на Георги Германов е красиво и изящно. То звучи естествено и достъпно. И в същото време е изразител на истината за времето и хората. Има хубав,характерен глас,който не може да сбъркаш. ... |
|
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
