|
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
|
Детски песни от композитора Георги Холянов в изпълнение на ДВГ "Усмивки" ... |
|
|
|
В новия албум "От душа" на Димитър и Недко Богданови, любителите на музикалното изкуство ще имат удоволствието да се срещнат и насладят на типичната за тях атмосфера, породена от специфичните белези на творчеството им. Братя Богданови отново ни представят качествена продукция в характерния за тях стил - с много музика и поетично издържани текстове. Находчивите аранжименти на Недко радват ухото и са добро доказателство за професионалното му израстване. Новото в албума "От душа" са добре оформените и логически подредени инструментални сола на Недко, които по естествен път доизграждат песните и ... |
|
20 популярни детски песни на видеоклипове с инструментални варианти за караоке. ... |
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
|
|
Димитър ТЪПКОВ е роден в София през 1929 г. Завършва композиция при големия български композитор Марин Големинов. Работи в различни институции: Българското национално радио, Софийската опера, Българската академия на науките, Държавната музикална академия, Министерството на културата и др. В момента е професор по композиция в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и директор на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. Д. Тъпков започва творческата си дейност в период, в който част от българските композитори се изявяват като привърженици на авангарда, други – на национално и достъпно за ... |
|
Записана е една от най-значимите композиции на Петър Динев - личност с големи заслуги за съхранението и изследването на средновековната българска музика. Като музиковед и педагог П. Динев се посвещава на източно-православната музика; години наред работи върху “превеждането” на църковните невмени знаци на съвременното нотно линейно писмо, с което дава възможност да се включат в практиката ред литургични произведения от първите столетия на християнството в България. Записаните песнопения са композиторски разработки на старинни източно-църковни напеви, направени с майсторство и вдъхновение. В сплитането на гласовете и ... |