"Осъдени на разум" е сборник "равносметка", в който са събрани 17 от най-значимите студии, писани от Николай Василев през близо четирите десетилетия, посветени на науката. Разнопосочните проблемни търсения от въпросния времеви период определят и широката тематична палитра - от научно - техническата революция, либерализма, световната история, народопсихологията, оскверняването на миналото, същността на исляма, природата и еволюцията на чергарската циганска цивилизация до "всестранно развития" човек, документалния човек, илюзорния човек и илюзията на интелектуалната мощ и глобалната човещина. ... |
|
|
Свръхоръжията: основен инструмент на твърдата политика. Гаранция ли са свръхоръжията? ... В света има един хегемон - Съединените щати. Наред с "меката сила", упражняваща влияние и върху най-затънтените краища на планетата, САЩ използват успешно и твърда политика, опираща се на военната им мощ. При писането на книгата съм се съобразил със структурата на американската армия - най-силната в света - и логиката на водене на война от нея. Разгледал съм съвременните въоръжения в различните родове войски на САЩ и НАТО и на техните опоненти Русия и Китай. Наличните и бъдещите оръжия, които съм описал, са достатъчни, за ... |
|
|
Вишеградската група е създадена през 1991 г. във Вишеград, Унгария между Полша, Чехословакия и Унгария. След разделянето на Чехословакия на Република Чехия и Словакия през 1993 г. групата прераства във Вишеградската четворка. В тази книга се разглежда разрушителната сила на корупцията по върховете на управлението пред която са изправени съвременните европейски държави. Корупцията е един от най-значимите проблеми. Тя е зло със социални измерения. Търсещите бързо забогатяване, пренебрегват ценностната система на обществото. Това става възможно защото институциите са неустойчиви и отчасти неефективни. За корумпираните хора, ... |
|
|
Книгата проследява генеалогията и функционализирането на стереотипни модели (образи) за България и българите в немскоезичното културно пространство на XIX в. Акцентът е поставен върху немския журналист и писател Ханс Вахенхузен, чиито произведения с български сюжет за първи път влизат в научен оборот у нас. В книгата е приложен (със съкращения) преводът на романа "Хайдутинът" от Х. Вахенхузен. ... |
|
|
Четвъртият том от съчиненията на Николай Василев включва сборника "Светът на човека – реалност и илюзия" – студии и статии, писани от 1980 до 1997 година, както и сборника "Човекът като история". Философско-историческото разбиране за смисъла на човешкото съществуване и еволюционната стойност на човешката цивилизация се опира върху познанието за диалектиката на природата и обществото, биологичното и социалното, за историческите закономерности и случайности, за остойностяването на фундаменталните човешки ценности в различните културни конгломерати. ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
Книгата включва романът "Мъртви души", творбите от сборника "Петербургски повести" и повести от книгата "Миргород". ... Пушкин дава идеята за сюжета на романа, който разглежда "доброто" и "лошото". Така Гогол започва творбата на живота си, а именно романът "Мъртви души". В първия том на творбата читателите са запознават с образа и плановете на Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа солидно парично състояние. Втората част проследява изобличаването на Чичиков. Целта на автора е да напише трилогия, която да пресъздаде реалността в Русия. В последния, но ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски загадки". ... Ужасен страх е сковал Сердика. Млади момичета изчезват, отнесени от змей. Строители намират древен запечатан ковчег, в който лежи непокътнато тяло на светица. Римският папа и Константинополският патриарх искат реликвата за себе си. Шпионите на княз Борис му донасят, че в града се готви заговор. Малко момиче на име Хуба заедно с княжеския писар Климент ще трябва да разрешат страховитите загадки, докато смъртта ги дебне на всяка крачка. ... |
|
|
Настоящата книга е продължение на излязлата към началото на 2003 г. "Александрия. Разкази за книги, хора и градове". Събраните в нея текстове са били публикувани като доклади от конференции, статии в списания и сборници, части от академични трудове и предговори на книги. Изключение прави поредицата "Между двете войни", която съдържа текстове на лекции от курса "Класическо образование и идея за Класическа древност в България" от магистърска програма "Антична култура и литература". ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Социалните анклави на съвременността". ... "Изданието е посветено на един изключително актуален проблем, свързан с личността, в контекста на взаимодействието ѝ с другите в глобалното информационно пространство, интернет. Вън от съмнение е не само актуалността на изследователската проблематика, но и необходимостта от социалнопсихологическата и интерпретация. Нещо повече - поведението във виртуална среда поставя въпроса за преосмисляне на класическите психологически и социалнопсихологически теории. Точно това, и то успешно, реализира авторът, и то - с необходимата ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
