"Симаргал" е вторият роман на Иван Янев след завладяващия "Феникс". И този път се срещаме отблизо с Ян. Запознаваме се с неговото алтерего, което изплува, когато приятелят му Стайко е мистериозно блъснат от камион. Тогава Симаргал се ражда от тъмнината, за да се бори за светлината. Тогава трансформираният герой започва отново да търси справедливостта. Междувременно се разкрива другата страна на Ян, която копнее за дълбока връзка. Вероника ли е жената на живота му, или Лейла завинаги е оставила следа в сърцето му? Тогава как Ян възтържествува, размахвайки черното наметало на Симаргал, и докога, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Специално издание за ученици" на издателство "КВЦ". ... Иван Крилов (1769-1844) има щастливата съдба да получи признание като писател още приживе. Прочува се в цяла Русия, когато излиза първата му книга с басни (1809), а след това творбите му са преведени на много езици. Избран е за академик, получава ордени и чинове, а 70-годишнината му е чествана в цялата страна. До края на живота си написва повече от 200 басни, които са събрани в 9 книги. Той успява да изкара баснята от императорския дворец на площада, да я направи достъпна за обикновените хора. Като се базира на ... |
|
|
Приказка, предназначена както за малки, така и за големи. ... |
|
|
"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
|
През XVII в. френският писател и моралист Жан дьо ла Брюер е написал, че човек преминава само през три събития в живота: раждане, живеене и смърт. Човек не осъзнава, че се е родил, забравя да живее и винаги се бои от смъртта. Раждането и смъртта са двата предела на човешкия живот. Те поставят въпроса откъде идваме и накъде отиваме? Когато идваме на земята, логично е да се запитаме дали просто не се завръщаме? По същия начин тръгнем ли си от този свят, се чудим ще се завърнем ли някой ден? Отговори на тези въпроси търси и проф. Иван Дреников в книгата "Прераждане". Опирайки се на личния си живот, сънищата и ... |
|
|
В една въображаема страна се подготвя закон за защита на чистотата на човешкия род. Изкуството е излишно, дори пагубно. Всичко духовно е под възбрана. За индивидуалистите изборът е между лудницата и затвора. Които гледат отвъд материалното, ще бъдат преследвани и насилствено подлагани на "лечение" - за тяхно собствено добро, защото мислите и емоциите увреждат здравето. И в този мрачен свят една светла любов, между художничка и поет, търси спасение. Иван Минчев е роден и живее в Нова Загора. Учил е богословие в СУ "Климент Охридски" и философия в университета "Урбаниана" в Рим. Пише поезия и ... |
|
|
Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
|
"Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинизирането на „малкия гражданин", за отпадането му от „играта" и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието" на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието." Доц. Антоанета Алипиева , литературовед "В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
|
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
