Компактдискът съдържа няколко, вече превърнали се в безценен архив, записа на големия български хоров диригент проф. Васил Арнаудов - основател и в продължение на няколко десетилетия ръководител на Софийския камерен женски хор. Това са великолепните зимни размисли” на Тодор Попов, композитор дълбоко свързан с диригента Арнаудов, също както и останалите автори от компактдиска - Любомир Пипков, Константин Илиев, Александър Текелиев, Александър Танев и Иван Спасов. С изключение на песните на Иван Спасов - “Триптих”, всички останали са създадени и изпълнени за пръв път от хора по инициатива на Васил Арнаудов незаменимият ... |
|
|
Поредицата издания на църковно-славянска музика на “Гега Ню” се украсява с още една програма - на МЪЖКИЯТ ХОР ПРИ КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ “СВЕТА НЕДЕЛЯ” в София. Това е един от най-старите български църковни хорове (1897), роден от ентусиазма и волята на Николай Николаев - музикант, свързан с полагането на основите на българското музикално изпълнителско дело и на някои от най-важните музикални институции в столицата. Настоящият диригент на хора - Кирил ПОПОВ е посветил тази програма на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос. В нея има песнопения от Всенощното бдение и Светата Литургия по реда на тяхното изпълнение по ... |
|
|
Известният български композитор Жул Леви е събрал и обработил за глас и пиано песни на сефарадските евреи, заселили се по българските земи през XV в. Това са песни за любовта, младостта, за трепетите на душата, за красотата; песни, пренесени от уста на уста през вековете, съпровождали живота на редица поколения. В тази програма “Гега Ню” издава 19 песни, изпълнени на ладино от сопраното Юлия Миланова – Щайнер в съпровод на пианистката Нина Аладжем. Всяка от песните е малка поетична картина, емоционално наситена, с елегантна мелодика и майсторски аранжиран акомпанитемнт. Ту нежно-меланхолични, ту жизнерадостни, танцувални, ... |
|
|
Бохуслав МАРТИНУ е чешки композитор, чието творчество се отличава с ярък индивидуален характер. Роден в Бохемия, той до края на живота си остава дълбоко привързан към родината си и чешкия фолклор. За тази програма са записани негови творби от “парижкия период” - от 1923 г. до 1940 г. Мартину живее във френската столица. Още в средата на 20-те години на ХХ в. оркестровите му композиции стават популярни и славата му прескача океана. В много от произведенията, написани по това време, се съчетават форми и похвати от барока и класицизма с джаз; чувства се влиянието на Дебюси и Равел, но винаги доминират интонации и метроритми, ... |
|
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
|
|
Навършват се 100 години от рождението на Петър Христосков - блестящ представител на българското изпълнителско изкуство и композиторско творчество на ХХ век. Започнал да свири на цигулка съвсем малък, още с първите си изяви на сцена показва завидни качества. За развитието му като цигулар решаваща роля имат учителите му: основно проф. Саша Попов, а по-късно - проф. Густав Хавеман (цигулка) и проф. Ханс Малке (камерна музика). Концертира активно в България и Европа като солист на симфонични оркестри и като камерен музикант. Репертоарът му е изключително разнообразен - от предкласиката до музиката на ХХ век, вкл. и творби от ... |
|
|
Обикновено композиторите третират виолата предимно като оркестров инструмент. Не са много произведенията за виола, затова и записите на талантливи виолисти са събитие за музикалния живот. В малобройните произведения за виола те разкриват нейната красота и големите ѝ възможности. Елисавета Станева е сред вече утвърдените виолисти на световната сцена. Родена в Пловдив и завършила там Музикалното училище, тя продължава в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Университета по музика във Виена. Носителка е на престижни награди на национални и международни конкурси. ... |
|
|
На 20 ноември 1889 г. в Будапеща под диригентството на автора за първи път прозвучава Симфония № 1. Почти 120 години след нейната премиера Нягул Тумангелов реализира записа на това мащабно произведение. Той е основател и примариус на струнния квартет на Австрийското радио и телевизия. Една случайност го открива за диригентското поприще - диригентът на "Севилският бръснар" от Паизиело във Виенската камерна опера внезапно заболява и Нягул Тумангелов дирижира спектакъла. Оттогава музикантът успешно съчетава ангажиментите си и като цигулар, и като диригент. ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
Когато голямата оперна звезда Монсерат Кабайе гостува в София, тя представи пред публиката в залата една своя ученичка - младата певица Ина КЪНЧЕВА. Този жест не беше израз само на любезност към домакините. Ина Кънчева пя блестящо и показа, че е достойна партньорка на прочутата си учителка. Ина Кънчева е родена в София. Още от дете се насочва към пеенето. От 1986 г. до 1994 г. пее в Детския радиохор. Учи в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” от 1996 г. до 2000 г. в класа на доц. Жасмина Костова. През 1997-1998 г. е специализантка в Европейския оперен център в Манчестър (Англия). От 2000 г. периодично посещава ... |
