И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Учебното помагало е предназначено за бързоуспяващи ученици от 2. клас . Съдържанието е организирано в теми, които обогатяват и разширяват представите на второкласниците за различни по вид текстове и за различни комуникативни ситуации. В него са включени задачи по български език и литература, чрез които се задълбочават, надграждат, усъвършенстват и прилагат вече придобити езикови знания. Те са разработени така, че дават възможност за осъществяване на пренос на основни знания и умения по български език и литература в необичайни за учениците ситуации, което подпомага ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
|
Една среща е колекция от есета за паметта и забравата, заветите и предателствата на историята. Страстна апология на изкуството в епоха, която вече не цени изкуството и красотата. Милан Кундера определя тази своя книга като "среща с размислите и спомените, със старите теми (екзистенциални и естетически) и със старите любимци − Рабле, Яначек, Фелини, Малапарте...". Тя обаче е много повече от разходка из вече познатото ни обкръжение от личности, повлияли творчеството или светоусещането на един от най-големите съвременни писатели. Когато един творец говори за друг творец, той винаги говори за себе си, по ... |
|
|
Каква е рецептата за нормалност и щастие - любящ съпруг и дете, солидно образование, хубава работа и жилище в голям град, живот като от наръчник със съвети или лъскави списания? Всичко това героинята от "Дребните шемети на всекидневието" го има и въпреки това не е щастлива. Защо? Кое е това, което не ѝ стига и което я кара вместо да се носи безгрижно по течението, да се рее без посока, без да може да контролира собствения си живот? Може би просто е незряла, а може би е истеричка или побъркана? А може би границата между "нормата" и неприспособеността или болестта не е неопределима пропаст, а само ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
|
Древната ДНК и новата наука за човешкото минало. ... Кои са предците на днешните европейски народи? Как е била заселена Америка? Наистина ли милиони хора днес са преки потомци на Чингис хан? Как са изглеждали хората преди осем хилядолетия? Отговарят ли на истината традиционните стереотипи за расите и техния произход? Има ли смисъл от все по-популярните генетични тестове за произход? Това са само някои от хилядите въпроси, на които революцията в човешката генетика успя да отговори поне донякъде през последните две десетилетия. Благодарение на новите методи за изследване на древна и съвременна ДНК, учени като Дейвид Райк ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева . Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
