Деворина ГАМАЛОВА е родена в България през 1965 г. Учи цигулка в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София, специализира в Англия цигулка и виола (Кралски колеж за музика и Музикалната академия “Гилдхол”). В момента концертира като солистка и камерен изпълнител, участва в концерти за организацията на Йехуди Менухин – “Live Music Now”, както и преподава цигулка и виола в Саут Даунс Колидж, Чичестерския институт за висше образование, Голдсмит Колидж и Пърсел Скул в Лондон. За записите на тази програма, Д. Гамалова се е обърнала за сътрудничество към свои колеги от България и Англия – Ружка Чаракчиева и Питър ... |
|
|
Известният български композитор Жул Леви е събрал и обработил за глас и пиано песни на сефарадските евреи, заселили се по българските земи през XV в. Това са песни за любовта, младостта, за трепетите на душата, за красотата; песни, пренесени от уста на уста през вековете, съпровождали живота на редица поколения. В тази програма “Гега Ню” издава 19 песни, изпълнени на ладино от сопраното Юлия Миланова – Щайнер в съпровод на пианистката Нина Аладжем. Всяка от песните е малка поетична картина, емоционално наситена, с елегантна мелодика и майсторски аранжиран акомпанитемнт. Ту нежно-меланхолични, ту жизнерадостни, танцувални, ... |
|
|
Бохуслав МАРТИНУ е чешки композитор, чието творчество се отличава с ярък индивидуален характер. Роден в Бохемия, той до края на живота си остава дълбоко привързан към родината си и чешкия фолклор. За тази програма са записани негови творби от “парижкия период” - от 1923 г. до 1940 г. Мартину живее във френската столица. Още в средата на 20-те години на ХХ в. оркестровите му композиции стават популярни и славата му прескача океана. В много от произведенията, написани по това време, се съчетават форми и похвати от барока и класицизма с джаз; чувства се влиянието на Дебюси и Равел, но винаги доминират интонации и метроритми, ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
Обикновено композиторите третират виолата предимно като оркестров инструмент. Не са много произведенията за виола, затова и записите на талантливи виолисти са събитие за музикалния живот. В малобройните произведения за виола те разкриват нейната красота и големите ѝ възможности. Елисавета Станева е сред вече утвърдените виолисти на световната сцена. Родена в Пловдив и завършила там Музикалното училище, тя продължава в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Университета по музика във Виена. Носителка е на престижни награди на национални и международни конкурси. ... |
|
|
На 20 ноември 1889 г. в Будапеща под диригентството на автора за първи път прозвучава Симфония № 1. Почти 120 години след нейната премиера Нягул Тумангелов реализира записа на това мащабно произведение. Той е основател и примариус на струнния квартет на Австрийското радио и телевизия. Една случайност го открива за диригентското поприще - диригентът на "Севилският бръснар" от Паизиело във Виенската камерна опера внезапно заболява и Нягул Тумангелов дирижира спектакъла. Оттогава музикантът успешно съчетава ангажиментите си и като цигулар, и като диригент. ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
|
Струнният квартет „София” на Българското национално радио започва творческата си дейност като квартет „Вълчев” през 1973 г., а през 1985 г. е преименуван на „София”. В репертоара си съставът застъпва музика от всички епохи и стилове, като голяма част от нея музикантите записват. Предлаганата програма е със записи от 1989 г. и 1991 г. и представя творби от Хайдн и Шостакович. ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
Когато голямата оперна звезда Монсерат Кабайе гостува в София, тя представи пред публиката в залата една своя ученичка - младата певица Ина КЪНЧЕВА. Този жест не беше израз само на любезност към домакините. Ина Кънчева пя блестящо и показа, че е достойна партньорка на прочутата си учителка. Ина Кънчева е родена в София. Още от дете се насочва към пеенето. От 1986 г. до 1994 г. пее в Детския радиохор. Учи в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” от 1996 г. до 2000 г. в класа на доц. Жасмина Костова. През 1997-1998 г. е специализантка в Европейския оперен център в Манчестър (Англия). От 2000 г. периодично посещава ... |
|
|
|
