Гидеон Уолдръп /1919 г., Тексас/ е представен в компактдиска с пет композиции, създадени в десетилетията след Втората световна война в която е участник. Известно време е диригент на оркестъра в родния си град, после издател и редактор на музикални списания, а от 1960 г. става президент на Джулиард Скул, по-късно и на Манхатън скул. През последните три десетилетия на ХХ в. той добива международна известност и като музикант педагог, и като музикант-общественик. Често се изпълняват негови симфонични, камерно-инструментални и вокални творби. Симфония № 1 /1951г./ в три части е разработена на класическите симфонични принципи. ... |
|
Изящната виенска класика блика от новото издание на музикална къща Gega New. Мария ПРИНЦ (пиано) представя най-известния клавирен концерт на Хайдн – в ре мажор и два, също много популярни концерта на Моцарт – във фа мажор и ла мажор. М. Принц е дъщеря на големия български композитор и диригент Константин Илиев. Възпитаничка е на Висшето училище за музика “Ханс Айслер” – Берлин. Учила е при известния клавирен педагог – проф. Рудолф Дункел. Специализирала е във Виена при Йорг Демус и в Париж – при Ивон Лефебюр. В момента живее във Виена и преподава във Висшето училище за музика. Заедно с преподавателската работа, Мария ... |
|
Гинка Иванова е родена и живее в гр. Пловдив. В началото на творческата си кариера е работила с Димо Айвазов, Огнян Видев, Иво Папазов, Нешко Нешев и оркестър Брестовица - 25 години с ръководител Яшко Аргиров. Осъществява турнета в Дания, Гърция, Югославия, Румъния и други страни. В настоящия албум Гинка Иванова отново работи с дългогодишните си колеги Яшко Аргиров, Нешко Нешев, Кольо Аргиров, а също и кавалджиите Петко Кънев, Виктор Йорданов и Божидар Симеонов - гайда. Аранжиментите са на Румен Ангелов и Виктор Йорданов. ... |
|
|
|
Франц фон Супе (1819-1895) е австрийски композитор с над 200 произведения за сцена, най-вече оперети. В този албум хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Недялко Недялков пресъздават оперетата му "Великата неизвестна". Тя е в 3 действия - либрето от Юлиус Вилхелм и Густав Бер. Действащи лица и изпълнители: генерал Рап - Николай Смочевски Лучия - Илинка Григорова барон Оливие де Бшишанто - Харалампи Харалампиев Мари Мадлен Лакапел - Лидия Станева Теофил Марбьоф - Видин Даскалов Полина Жоликлер - Хермина Михайлова ... |
|
|
|
Албумът е издаден по случай 80-тата годишнина на оперната певица Райна Кабаиванска и съдържа изпълнения от петте десетилетия на световната и кариера, някои от които са малко познати. Към дискът има и книжка с информация за живота и творчеството на певицата на български, английски и италиански език. ... |
|
В партньорство с Колегиум Музикум - Банкя и френският диригент Доминик Патруйо арфистката Юлиана Тошкова /1965/ представя в компактдиска две свои композиции. Идеята и е да постигне пълноценна взаимосвързаност между автор и изпълнител. Завършила Музикалната академия в София /1989/ със специалностите арфа, пиано и композиция тя насочва творческите си интереси към съчетаването на съвременни композиторски техники и похвати с българския фолклор и неговите особености. Така в “Арпежио” за арфа Тошкова изгражда композицията върху модификациите на едно арпежовидно движение и техните разположения в музикалното пространство, ... |
|
|
|
Дискът е част от серията "Българска класика" и съдържа басни на Стоян Михайловски . ... |
|
В албума са събрани девет авторски пиеси на едни от най-известните композитори в България, представители на няколко генерации: Антони Дончев, Живко Петров, Христо Йоцов, Ангел Заберски-син, Васил Спасов, Любомир Денев и Атанас Гунов, както и Марио Станчев и Димитър Бодуров, успешно реализирали се зад граница. Венцислав Благоев е сред утвърдените джазови музиканти на българската сцена. Той е солист на всички пиеси, свири на флюгелхорн, корнет и тромпет. Първо по рода си у нас, изданието има амбицията да обрисува посоките на развитие на авторовата джазова музика в България в последния четвърт век. В диска се съдържа и ... |
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |