Падате ли си по експериментална музика? Такава, дето има зад гърба си мощната традиция на сватбарското свирене, но и необозрим арсенал от глобализирани звуци? Сега е моментът да се впуснете из лабиринта на необичаен, експлозивен фюжън, подправен с яка доза балкански фолк, джаз, рок, румънска, циганска, турска музика!... ... |
|
|
"Време за любов" е оперета в 3 действия от Димитър Вълчев. Хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Росица Баталова пресъздават оперетата. Действащи лица и изпълнители: кака Сийка - Мими Балканска бай Неделчо - Шаварш Манукян Милена - Петрана Ламбринова Огнян - Емил Пенчев Пешо - Видин Даскалов Станка - Лиляна Кисьова Лидия - Душка Тонева чистачки клюкарки - Мара Шумкова и Екатерина Вангелова селянка - Милка Янакиева делегат от Вонещица - Минко Босев ... |
|
|
Женска фолклорна група "Българка" е създадена на 07.07.2004г. от Михаил Христов Бъжев по инициатива на настоятелството при читалище "Бъдеще" в кв. Острец на гр. Априлци. За кратко време благодарение на талантливите участнички групата постигна високи творчески успехи и богат репертоар. Групата участва с изяви от местно, национално и международно значение като:"Балкански събор на българската песен" гр. Априлци - кв. Острец и на местните празници в Община Априлци Събор "Искри от миналото" - гр. Априлци Фолклорен събор "Цветница" - гр. Ловеч"Балкан Фолк" - гр. Велико ... |
|
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция ,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
|
Музиката на Пеце Николовски (кларнет), Бранислав Николов (вокали), Петар Димитровски (орган), Пеце Траковски (акордеон, ел. китара) Гоце Йованоски (бас) и Славе Йовев (барабани) ни напомня на някакво имагинерно кабаре, създадено за да забавлява работниците, строящи вавилонската кула. Долавяме някаква странна, балканска боса нова, омесена с чалгия, шансони и джаз импровизации, всичко е някак театрално и едновременно с това много искрено - точно както и в едно кабаре, горчивите истини от ежедневието са ни поднесени в сладката и шеговита обвивка на артистичния пърформанс. Това е един абсолютно истински, шеговит, искрен и ... |
|
|
Четирима български музиканти правят музика заедно. Ще прочетете имената им. Лидерите? Кавалджията Недялко, израсъл с фолклора и сватбарските оркестри и феноменалният пианист Минко, за който експеримента и удоволствието от правенето на музика са двете страни на една и съща монета. Средна възраст? 31 години. Млади? Да. Но вече успели да опитат вкуса на много стилове и жанрове - от магията на българския фолк и балканската чалгия, та до рока и... джаза. И да разберат смисъла и перспективата на world music в днешния глобален свят. Затова четиримата знаят ясно каква музика искат да създават. И какво да кажат с нея на хората. И ... |
|
|
След албумите на тенора Димитър Узунов и сопраното Юлия Винер-Ченишева колекцията "Прочути оперни гласове на България" продължава с още един "златен" глас от втората половина на ХХ в. - Любомир Бодуров, тенор (1925-1992). Започнал като певец в хор "Гусла", през 1950 г. е приет с конкурс в Държавния музикален театър. С него работи първо проф. Георги Златев-Черкин (1950 - 1952), а после - прочутото мецосопрано Констанца Кирова, която дълги години учи и напътства певеца с безценните си съвети. Още през първата си година в Музикалния театър и с първата си роля - Адам от "Птицепродавецът& ... |
|
|
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или ... |
