В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
"Хор от най-висока класа" и "кумир на детските хорове по света" - това са част от възторжените критики в чуждестранната преса за Детския хор на Българското национално радио. Негов основател и диригент е академик Христо Недялков. Създаден преди 45 години, Детският радиохор е пял в над 30 страни, в част от които се е връщал многократно (само в Япония има 16 турнета!). Много от възпитаниците му избират музиката за цял живот и днес се нареждат сред изявените изпълнители у нас и в чужбина. Хорът е обявен за "Културен посланик в Европа". Диригентът Христо Недялков е свързал живота и творчеството си ... |
|
|
|
|
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
|
|
Компактдискът е от серията "Песни и стихчета за най-малките" и съдържа песни и приказка за Първи март. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
|
В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат. Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото ... |
|
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
|
|
|
|
От многобройните популярни и обичани стари градски песни Музикална къща Gega New избра предимно романси и танга, които и досега се пеят и слушат с удоволствие. Една от песните - “Минаха години” даде заглавието на програмата. Освен нея записахме: “Таз вечер празнувам разлъка”, “Гърди си с рози накити”, “Белите манастири” “Заспали чувства”, “Кажи, кажи, бедни ми рибарю” и др. Любопитното в тази програма е участието на Костадин Гугов - много стилен и обичан народен певец, който никога не е записвал градски песни, но слушателите ще се убедят, че се справя чудесно със спецификата на стила. Партньорка на Гугов е Емилия Венева, ... |
|
|
Христина Лютова, Вергиния Овчарова,Мариана Павлова След успеха на първата програма на Каба трио “Родопея” (GD 183), Музикална къща Gega New издаде и втори албум. Отново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а’капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат и тези песни, които са записани автентично (едногласно) в унисон с ... |
