Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
Произходът на ромите се корени в древността. За тяхна прародина се счита Индия, но след V век от н.е. те се разселват по света. В Европа идват между ІХ и ХІ век - първо на Балканите, а през XV век - и в останалата част на континента. Съвместният живот с различни етнически общности, безспорно е повлиял върху тяхната култура, но и днес много елементи от спецификата и характерните черти на музиката и танците им са съхранени в най-голяма степен на Балканите. Затова и всяка програма с циганска музика от този регион се посреща с много голям интерес. Сред представителите на българските цигани има много елитни музиканти, ... |
|
Когато голямата оперна звезда Монсерат Кабайе гостува в София, тя представи пред публиката в залата една своя ученичка - младата певица Ина КЪНЧЕВА. Този жест не беше израз само на любезност към домакините. Ина Кънчева пя блестящо и показа, че е достойна партньорка на прочутата си учителка. Ина Кънчева е родена в София. Още от дете се насочва към пеенето. От 1986 г. до 1994 г. пее в Детския радиохор. Учи в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” от 1996 г. до 2000 г. в класа на доц. Жасмина Костова. През 1997-1998 г. е специализантка в Европейския оперен център в Манчестър (Англия). От 2000 г. периодично посещава ... |
|
Музикална къща Gega New предлага една твърде интересна програма, обединяваща европейски автори от различни национални композиторски школи - Мануел де Файя ("Тривърхата шапка"), Морис Равел ("Дафнис и Хлое") и Паул Хиндемит ("Матис художникът"). Специфичните стилови и творчески изисквания са великолепно пресъздадени от Симфоничния оркестър на Българското национално радио - един от най-добрите оркестри на Балканите. С концертната си дейност в страната, с многобройните си успешни турнета в чужбина и най-важното - с активната си звукозаписна дейност, той се утвърждава като еталон за високо художествено и професионално ... |
|
Аглика Генова & Любен Димитров: "Най-успешното младо клавирно дуо в света". Такава е оценката на международната федерация за клавирни дуа Ню Йорк - Токио, обявена след поредните й комплексни статистически проучвания. От основаването си (в края на 1995 г.) до сега дуото печели всички престижни международни конкурси в света: Конкурс за клавирни дуа "Murray Dranoff'' (Маями, САЩ) Музикален конкурс „ARD” (Мюнхен, Германия) Конкурс за клавирни дуа „Tokyo“ (Япония) Музикален конкурс "Bellini" (Калтанисета, Италия) Музикален конкурс "Premio V.Bucchi" (Рим, Италия) Аглика Генова и Любен ... |
|
През 1997 г. ТРИО “КАПЕЛ” гостува за първи път в България. Основано през 1992 г., то е сред най-добрите американски камерни формации. Музикантите са преподаватели и водещи изпълнители, известни не само в САЩ, но и в Европа. Кеворк МАРДИРОСЯН (цигулка) е роден в Пловдив. Възпитаник е на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров”. След това продължава образованието си в Брюксел при Грюмие и в Гилдхол Скул ъф Мюзик, Лондон при Ифра Нийман. Бил е концерт-майстор на Пловдивската филхармония, на симфоничния оркестър на Батон Руж. В момента е доцент по цигулка към Луизианския университет и декан на катедра “Струнни ... |
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
Сред забележителните пианисти на нашето съвремие е Антон Диков (1938 – 2004), признат от публиката и критиците за част от световния музикален елит. Прочутият пианист Емил Гилелс пише за него: „Изкуството на Антон Диков прави чест на родината му, изпълнението му се отличава с прекрасна школа, свежест и благороден стил”. Възпитаник на проф. Люба Енчева в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” - София, специализирал във Франция при Надя Буланже, Артур Рубинщайн и Робер Казадесю, той прави впечатляваща международна артистична кариера. Концертира от 1954 г. и свири в почти всички европейски страни, в САЩ, ... |
|
Деворина ГАМАЛОВА е родена в България през 1965 г. Учи цигулка в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София, специализира в Англия цигулка и виола (Кралски колеж за музика и Музикалната академия “Гилдхол”). В момента концертира като солистка и камерен изпълнител, участва в концерти за организацията на Йехуди Менухин – “Live Music Now”, както и преподава цигулка и виола в Саут Даунс Колидж, Чичестерския институт за висше образование, Голдсмит Колидж и Пърсел Скул в Лондон. За записите на тази програма, Д. Гамалова се е обърнала за сътрудничество към свои колеги от България и Англия – Ружка Чаракчиева и Питър ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
Компактдискът представя един почти непознат за българския любител на клавирната музика автор - Макс Регер. Още преди 70 години немският композитор Арнолд Шьонберг го признава за гений, но същевременно подчертава че “малко се знае за него”. Днес, думите на Шьонберг продължават да са валидни. И за това, че Регер продължава да не е сред особено популярните композитори. Може би защото Регер твори в епоха, когато в музикалното изкуство има най-разнообразни направления, често отричани или забравяни. Сам той попада ту във водите на късния романтизъм, ту се потапя в глъбините на бароковата полифония и естетика, търсейки нов път в ... |