Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
Николай Кауфман е не само измежду най-авторитетните, с огромен научен принос български музикални учени - фолклорист, посветил живота си на съхранение, подреждане, откриване и популяризиране на огромното ни национално богатство, но също и композитор създал стотици песни - хорови, солови, обработки на народни песни, както и на камерно-инструментални творби. Настоящият компактдиск представя многостранното дарование на Николай Кауфман с една разнообразна програма от произведения. Наред с клавирните Танци от “Антология на българските ритми” и Вариации за пиано “Дилмано, дилберо” - изпълнение на проф. Ружка Чаракчиева, могат да ... |
|
|
Изданието представя три от най-ярките опуси на Георги ТУТЕВ - представител на българския музикален авангард. Неголямото му творчество обхваща предимно камерно-инструменталните и симфонични жанрове. В тях се разкриват таланта, оригиналната художествена инвенция и композиторските умения на автора. Всяка от композициите е етап в неговото развитие, характеризиращо се с разгръщане на въображението, овладяване на изразните средства и тембровия диапазон на оркестъра, въвеждане и употреба на разнообразни техники, детайлно изработване на формата. Докато “Метаморфози за 13 струнни инструмента” очертава ранния етап в творческото му ... |
|
|
За пръв път е издаден компактдиск на един от най-възхваляваните и най-много отричаните творци на българската композиторска школа. Творчеството му винаги е било обект на дискусии - най-често завършващи с отричането на поредния му опус. Същевременно, още с първите си композиции той се утвърждава като новатор, авангардист, творец непримирим към шаблонното, конвенционалното, търсщ нови пътища за българското музикално творчество. Компактдискът има характер на ретроспекция, сочеща изграждането и развитието на един талант. Съчетанието от Кончерто гроссо /1945-1950/, една от най-ранните му творби, в духа на постнеокласицизма с ... |
|
|
Във втория си компактдиск,издаден от Гега, виолончелистката Калина Кръстева е включила два великолепни концерта,свидетелстващи за високото й изпълнителско майсторство. Защото тяхната проблематика изисква не само виртуозност, освободеност от всякакъв вид технически препятствия, но и особена емоционалност. Също и опитност,за да се обхване драматургията, която е много специфична и в концерта на Шуман, и в този на Елгар. Регистрацията на Калина Кръстева е доказателство за нейното блестящо творческо развитие / възпитаничка е на Музикалната академия "П.Владигеров" и на Кралската академия в Лондон, притежателка на ... |
|
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
Не можем да си представим Странджа без уникалните ѝ песни и певци. Една от тях е Калинка Згурова. Репертоарът на певицата включва стотици народни песни, научени от нейните близки и от възрастни хора от родния ѝ край, както и много авторски песни. ... |
|
|
Сред забележителните пианисти на нашето съвремие е Антон Диков (1938 – 2004), признат от публиката и критиците за част от световния музикален елит. Прочутият пианист Емил Гилелс пише за него: „Изкуството на Антон Диков прави чест на родината му, изпълнението му се отличава с прекрасна школа, свежест и благороден стил”. Възпитаник на проф. Люба Енчева в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” - София, специализирал във Франция при Надя Буланже, Артур Рубинщайн и Робер Казадесю, той прави впечатляваща международна артистична кариера. Концертира от 1954 г. и свири в почти всички европейски страни, в САЩ, ... |
|
|
|
|
|
Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
|
"Музикалният албум "Духът на Господ" прогласява едно ново движение на Светия Дух за хвала и поклонение сред поклонниците на Исус Христос в нашето поколение. Вярвам, че музиката и песните ще докоснат вашите сърца и ще бъдете благословени!"Иво Койчев ... |
