Към диска има книжка с текстове и картинки. ... |
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
Това е тринайстият студиен албум на Лаура Паузини и първият ѝ с коледни песни. В албума са включени 12 от най-обичаните от всички класически коледни песни. ... |
|
|
"Същата и не съвсем" е албумът на Ивана, с който Мегазвездата отбелязва двойния си празник - 20 години на сцена и личния си житейски юбилей. "Същата и не съвсем" включва 8 композиции, които са една огромна изненада за почитателите на Ивана. На първо място това са заглавия, които изглеждат много познати за почитателите на певицата. Но още при първото прослушване ще се убедят, че заглавието на албума "Същата и не съвсем" никак не е случайно. Няколко от песните в албума са едни от най-обичаните и емблематични хитове на Ивана, но тук се появяват в съвсем различна музикална одежда. Само три от ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
|
|
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Песнички и стихчета за лятото. ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
Октомври, 1975 г. – тогава е първата сценична изява на Женския камерен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Негов основател и дългогодишен ръководител е големият диригент Крикор Четинян, който го ръководи до 2002 г. Той е и дългогодишен ръководител на катедра „Дирижиране” в АМТИИ – Пловдив, както и член на жури в почти всички европейски хорови конкурси. Провежда майсторски класове в много страни на Европа. Доц. Четинян поставя основите на репертоарната политика на Женския камерен хор и съставът се утвърждава като един от най-предпочитаните за премиери на произведения от български и ... |
|
|
|
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
