Драматизации ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата, представяща съвременни български композитори – проект на Център за изкуства “Сорос” включва петима представители на три поколения тонови творци. Техните произведения демонстрират богатата палитра от идеи и естетически предпочитания, така характерни за българската школа от последните три десетилетия на ХХ век. Александър Танев е известен с великолепните си хорови песни и кантати, в симфоничните си творби често съчетава академични принципи на изграждане с техники от най-модерните ресурси на века, докато по-младият Александър Кандов търси нова изразност, насочва се към оригинални теми в ... |
