Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от Блага Димитрова от най-ранните години (1937 - 1944) до 1999 г. В изданието ще намерите още: редове от биографията ѝ от Йордан Василев ; "Тревожната ведрина на познанието" - Клео Протохристова ; "Неуловимата музика на пространствата" – Иван Гранитски ; "Врати към смисъла" - Вихрен Чернокожев; "Любов, страх..." - Панко Анчев ; критици и колеги с думи за нея. Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
|
Представените в книгата "Паралелни светове" български писатели Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев , Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров , Илиян Троянски, Панко Анчев , Сава Василев и Турхан Расиев са образец на едно митологично българско време, в което личните жестове търсят красотата на поезията и живота. Понякога гласовете им се преплитат, но по-често изграждат паралелни светове, които страстно диалогизират за повече човешка толерантост. Обединява ги Варна, на чието духовно възмогване те посвещават целия си съзнателен живот. ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
|
|
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. "септемврийска поезия". Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам "насилствено", защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..." Панко Анчев ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Колкото и малко по обем да е критическото дело на П. К. Яворов , то пак е като свързващо звено между двете крайности в литературния живот в края на XIX и началото на XX век. Няма ги увлеченията на другарите му от кръга "Мисъл", но и полемичната страст на представителите на противниковия "лагер". Яворов защитава художествеността в литературата, умението на писателя да борави с езика, да изгражда образи и пресътворява живота. Той не хвали голословно "нашите" и не укорява и не отрича "другите", защото сам е творец от ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
