Изтъкнати български музиканти създават група "Дива река". Те и гостите им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра за народна музика на БНР, ансамбъл "Тракия", ансамбъл "Пирин", "Ева квартет"). Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в същото време - с уважение и преклонение пред традициите. Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми, мелодика и метрум, а изпълнителите ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Драматизации ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Марио Станчев, пиано Христо Йоцов, барабани Димитър Карамфилов, контрабас ... Една интересна формация представя музика на Марио Станчев, Христо Йоцов, Хърби Хенкок, Уейн Шортър и др., събрана в албума "Есенни листа в София". Музикантите Марио Станчев, Христо Йоцов и Димитър Карамфилов са част от европейския джаз елит. Всеки един от тях е с впечатляваща артистична кариера. Марио Станчев я започва в България и продължава във Франция, където е професор в основания от него джаз департамент в Националната консерватория на Лион; свири със знаменити музиканти в Европа, Азия и Америка; отличен е с награди от ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
Моята първа книга за музикалните инструменти + приложено CD с музикални примери и обяснения. ... Чичото на Тина е диригент. За рождения ѝ ден той е намислил необикновен подарък - ще я вземе със себе си на репетицията на оркестъра (и то с котарака Силвестър - по изключение, разбира се!), а вечерта мама и татко ще я заведат на самия концерт. Музикантките и музикантите от оркестъра показват на малкото момиче своите инструменти, обясняват му как са построени и какви тонове могат да се извлекат от тях, а накрая и демонстрират как се свири на всеки един. Цигулката може дори да мяука, флейтата да чурулика като птиче, а ... |
|
|
Приказна въртележка Незнаен юнак Камъкът и змията Юначното петле ... |
|
|
|
