Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
Жълт код е името на албума на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Стилът отново е емблематичният за Обичайните заподозрени рокендрол, гарантиращ позитивно настроение. Енергични и мажорни песни с як китарен саунд и въздействащи поетични текстове. Интересен факт, е че това е първият албум, в който освен Стефан, композитори на песните са и всички членове на бандата - Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Иванов, Иван Лечев и Стунджи Янкулов. ... |
|
Диригентът е подбрал девет измежду популярните песнопения определени да тържествените богослужения посветени на Исус Христос и мъките през последните три дни от неговия живот. Прочути композитори на руска църковна музика - Кедров, Бахметиев и Чайковски, също и българинът Добри Христов, са обработили и хармонизирали старите църковни мотиви, превръщайки ги във великолепни откъси, проникнати от състрадание и величание на жертвата Христова. Изпълняват се на църковно-славянски език с присъщата на източно-православната музика плавност, разпятост и темброва многообразност. ... |
|
Моцарт е създал игриви и весели творби, които с вълшебните си мелодии са незаменими по време на игрите на децата. Нежната и възвишена музика на композитора сякаш е специално написана, за да разведрява най-малките или да ги приспива. Албумът включва повече от час музика на Моцарт и е разделен на две части - посветени на времето за игри и на времето за сън. В албума в подбрана най-добрата селекция с откъси и пиеси, които творчеството на Моцарт може да предложи на детския свят. ... |
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
Българският виолист Димитър Пенков, който от години живее в Германия, отново изненадва с интересна програма. В двата диска, издадени от „Гега Ню”, изпълнителят представи 6 сонати за две виоли от Жан-Мари Льоклер заедно с Йоханес Флидер (GD 212) и концертите за виола и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Карл Щамиц (GD 250). В това издание са включени два концерта, представителни за музиката на ХХ век. И двете творби са написани в края на живота на двамата композитори; и двете творби са посветени на големи виолисти – Барток написва концерта по поръчка на Уилям Примроуз, а Шнитке изпълнява обещанието си, дадено девет години по- ... |
|
Издаден през 1996 година, компактдискът свързва двама композитори на нашия век – Игор Стравински и Емил Табаков. Оригиналното е не само в комбинацията – “Жар птица” и Концерт за оркестър, но и в реализацията, направена от самия Табаков – Главен диригент на Софийската филхармония. И ако в сюитата от балета “Жар птица” – класическо произведение на ХХ век, оркестър и диригент постигат в единомислие звуковото великолепие на партитурата с цялата и многоцветност, разнообразни ритми и ефекти, то в Концерта за оркестър авторът Табаков продължава не само собственото си развитие, но и традициите на българската композиторска школа в ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
Един оригинален компактдиск, предоставящ рядката възможност да се притежава запис на арменска литургия. Светата апостолическа арменска църква е една от най-старите християнски църкви в Ориента. В нея се изпълняват основно песните на трима композитори. Най често се пее литургията на Екмалиан, създадена в последното десетилетие на ХІХ век. Песните са хармонизирани красиво за изпълнение от смесен хор, някои и със солист. Дванадесет църковни песнопения в които се редуват широко разпяти, юбилационни части пресъздаващи извисеност и преклонение пред Бог и Христос, с мелодико-речитативни епизоди, произлезли от псалмодическото ... |
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
Трио “Българка – Пенев си е поставило амбициозната задача да представи песенното многообразие на България. Снежана Борисова, Мая Денчева и Стоянка Бонева заедно с композитора Димитър Пенев блестящо ни превеждат през Шоплука, Тракия, Пиринска Македония, Северна България, Странджа и Родопите. Песните са ту шеговити и игриви, ту протяжни и лирични. Трите певици са от различни фолклорни области: Снежана Борисова е от Шопско, Мая Денчева е от Северна България, а Стоянка Бонева е от Пиринска Македония. И точно в обединяването на трите различни изпълнителски стила, във включването и на други интересни фолклорни региони е ... |
|
Добруджанският народен певец Стоян Пейчев е роден в с. Житен, Добричка област. Завършил е история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По народната песен се увлича още като гимназист. Оттогава са и първите му изяви на сцената. Като младеж участва в Добруджанския събор за народни певци и инструменталисти в гр. Тервел и го удостояват с грамота. Тук му правят няколко записа за Радио София. В последствие участва в самодейни състави, ансамбли и концерти. До сега е записал близо 70 народни песни от ... |