Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече от 4 000). Неговото необятно творчество оказва влияние на няколко поколения от 19 в. насам чак до наши дни. Винсент Ван Гог казва за Гюстав Доре, че е "художникът на народа", защото той представя своето изкуство на масите чрез своите серии от гравюри по литературни творби. Илюстрациите на Доре са останали завинаги в колективното съзнание на ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
"Кълна се да следвам своя боен път, ако се наложи да се изправя срещу волята на Бог, но да направя така, че Народът на прокълнатите да следва мисията си! Приемам тази мисия за своя! Обещавам да защитавам честта и паметта на нашите предци, да следвам добродетелите на рицарите, които са: дълг, чест, доблест, достойнство, братство! Кълна се да не изоставям в беда никого от братята, дори да се наложи за това да рискувам собствения си живот и спокойствие! Кълна се!" Из книгата ... |
|
|
Избрано от Луиз Хей . ... Дайте посока на живота си. В този момент от историята ние сме изправени пред една от най-големите точки на избор, с които някога сме се сблъсквали. В този момент, отделни хора правят избор да променят своите народи; природата ни дава предупредителни сигнали; икономики буксуват; за много от нас бъдещето изглежда несигурно. И все пак, ние хората, все още имаме право на глас, все още можем да се събудим от апатията, в която изпаднахме през предишните десетилетия. Все още имаме възможност колективно и индивидуално, да направим извънредни избори, за да променим това, към което сме се запътили. Тази ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през IX - X в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от IX до XIV в. Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Великите демокрации" е последната заключителна част от "История на англоезичните народи" на сър Уинстън Чърчил - най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... Четирите тома на "История на англоезичните народи" обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил . Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Раждането на Британия" е първият том от монументалния труд на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", една от най-значимите фигури на XX век, посветен на историята на англоезичните народи. Повествованието започва през 55 г. преди Христа, когато "проконсулът на Галия, Гай Юлий Цезар обърнал поглед към Британия", и завършва с Войната на розите и Битката при Босуърт през 1485 г. В този отрязък от хилядолетие и половина Чърчил разказва за борбите и вълненията, които съпътстват създаването на една нация, за нашествията на викингите и норманите, за ... |
