През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
|
Поредицата издания на църковно-славянска музика на “Гега Ню” се украсява с още една програма - на МЪЖКИЯТ ХОР ПРИ КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ “СВЕТА НЕДЕЛЯ” в София. Това е един от най-старите български църковни хорове (1897), роден от ентусиазма и волята на Николай Николаев - музикант, свързан с полагането на основите на българското музикално изпълнителско дело и на някои от най-важните музикални институции в столицата. Настоящият диригент на хора - Кирил ПОПОВ е посветил тази програма на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос. В нея има песнопения от Всенощното бдение и Светата Литургия по реда на тяхното изпълнение по ... |
|
|
Компактдискът е от серията литургична музика, издавана от Gega New. Представен е Свещеническия хор, основан през 1947 година, ръководен от видни български свещенослужители, владеещи тънкостите на източноправославното пеене. Настоящият диригент на състава Кирил Попов, музикант, завършил Софийската духовна семинария и доктор на Московската духовна академия, е подбрал за този компактдиск, посветен на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос, някои известни псалмопения, както и творби на прочути автори на църковни песни. Звуковото великолепие на мъжките гласове, нюансите от тембри и цветове правят особено впечатление ... |
|
|
Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
|
Десислава Щерева - пиано (4-6,9) Рада Чомакова - пиано (1-3,7,8) Записите на този компактдиск са направени в знак на почит към Панчо Владигеров (1899 - 1978) и по повод стогодишнината от неговото рождение. включени са няколко от най- популярните клавирни творби на големия композитор, класик на българската композиторска школа. Идеята е да бъде представен в развитие, посредством няколко етапни за творческото му изграждане композиции като рапсодията "Вардар" - в клавирна транскрипция, Соната кончертанте оп. 28, едни измежду най-оригиналните му произведения: "Импровизация" и "Токата", както и трите пиеси: Прелюд, Есенна ... |
|
|
За пръв път е издаден компактдиск на един от най-възхваляваните и най-много отричаните творци на българската композиторска школа. Творчеството му винаги е било обект на дискусии - най-често завършващи с отричането на поредния му опус. Същевременно, още с първите си композиции той се утвърждава като новатор, авангардист, творец непримирим към шаблонното, конвенционалното, търсщ нови пътища за българското музикално творчество. Компактдискът има характер на ретроспекция, сочеща изграждането и развитието на един талант. Съчетанието от Кончерто гроссо /1945-1950/, една от най-ранните му творби, в духа на постнеокласицизма с ... |
|
|
Компактдискът съдържа няколко, вече превърнали се в безценен архив, записа на големия български хоров диригент проф. Васил Арнаудов - основател и в продължение на няколко десетилетия ръководител на Софийския камерен женски хор. Това са великолепните зимни размисли” на Тодор Попов, композитор дълбоко свързан с диригента Арнаудов, също както и останалите автори от компактдиска - Любомир Пипков, Константин Илиев, Александър Текелиев, Александър Танев и Иван Спасов. С изключение на песните на Иван Спасов - “Триптих”, всички останали са създадени и изпълнени за пръв път от хора по инициатива на Васил Арнаудов незаменимият ... |
|
|
Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Вторият компактдиск от поредицата, представяща съвременни български композитори – проект на Център за изкуства “Сорос” включва петима представители на три поколения тонови творци. Техните произведения демонстрират богатата палитра от идеи и естетически предпочитания, така характерни за българската школа от последните три десетилетия на ХХ век. Александър Танев е известен с великолепните си хорови песни и кантати, в симфоничните си творби често съчетава академични принципи на изграждане с техники от най-модерните ресурси на века, докато по-младият Александър Кандов търси нова изразност, насочва се към оригинални теми в ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
