Български народни песни и музика. Песни от Тракия, Странджа, Родопа и Пирина. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
|
|
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
|
Уникална компилация, побрала най-популярните 83 песни, появили се през 2018 година в каталога на "Пайнер", представени от 39 от звездите на компанията, вече е факт на музикалния пазар. Накратко това е азбучник на хитовете през изминалата година, настолна колекция за всеки почитател на популярната българска музика. Гласовете на Анелия, Джена и Теди Александрова ще чуете в пет от парчетата. С по 4 песни са представени Емилия, Емануела, Яница, Мария и Фики. С по 3 от хитовите си заглавия участват Преслава, Джулия, Галена, Цветелина Янева, Борис Дали, Райна, Деси Слава, Денис Теофиков, Джордан, АРТи, Милко ... |
|
|
|
|
|
Ценителите на българския фолклор за втори път се срещат чрез музикалната издателска продукция на Gega New с творчеството на един от най-големите композитори в жанра на фолклорната обработка - Стефан Кънев (1930 - 1991). Оставил дълбока следа и лично присъствие в българската музикална култура като автор на над 5000 авторски песни и обработки на фолклорни мелодии, композиторът създава свой стил в съчетанието между българската фолклорна самобитност и европейската музикална класика. Той е музикант, в чието творческо съзнание присъства разбиране за фолклора, пречупено през задълбоченото познание за музиката на света и ... |
|
|
Диригент : Методи Матакиев Солисти : Ина Шлингенсипен - сопрано Емилия Ботева - мецо-сопрано Николай Моцов - тенор Орлин Анастасов - бас През последните месеци от живота си Моцарт композира Реквием, който остава недовършен и свързан с няколко легенди. В тях се разказва за поръчителя - различен в различните версии. Какъвто и да е бил поводът за създаването му, Реквиемът е измежду най-великите творения на човешкия музикален гений. Изпълнението,което Гега е включила в каталога си е на престижните български състави - Хора и Оркестъра на Българското национално радио, които заедно със солистите и диригента Методи Матакиев са ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
|
|
