Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
'Това е много интересен труд. Фактът, че с българска история се занимават интелектуалци от други специалности, е емблематично явление за нашето време. то показва, че Българският Дух продължава да живее..."Яни Янев, областен управител на гр. Варна Христо Маджаров навлезе трайно в българската историографиоя и литература, показвайки историята ни от едно по-особено гледище. Представяйки българския феномен Петър Дънов като все още недостатъчно проучено явление, той ни въвежда в непознати дебри, където мистиката граничи с непосредствена реалност. Инж. Димитър Боянов, гл. редактор на в. "Народен будител"& ... |
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
Кабира е най-голямата дъщеря на богат велможа и пазителка на чудотворен извор, властващ над живота и смъртта. Искан, син на везира, е красив, но егоцентричен млад мъж, готов на всичко, за да получи това, което иска. И той може да го получи чрез извора. Затова скроява жесток план, за да го заграби. От много поколения насам най-голямата дъщеря използва, пази и се грижи за извора. Искан убива семейството на Кабира, жени се за нея, за да заграби извора и я изолира от света. Ако заченатите от него деца са момичета, той ги убива. Трите момчета, които Кабира ражда, веднага са отделени от нея и отгледани от майка му. Искан иска ... |
|
"Пътуването ни не беше към Запада, а към надеждата и, оказа се, към неуспеха. За обикновения гражданин, наричат го още аутсайдер и неудачник, не съществуват стипендии, програми, връзки. Той залага на късмета си. Отпуснах се по течението на случайността. Тръгнах като останалите златотърсачи. Разбрах, че малкият човек навсякъде е чужденец, дори в собствената си страна, в нея много повече се усеща такъв. Ненавижда елита заради неоправданото му самочувствие и едновременно се опитва да влезе в него..." Евгени Христов Романът е на документална основа, в стила на американската литеатура. Такива са книгите на Норман ... |
|
Какво трябва да си учил, за да станеш човек на изкуството или литературата? Да станеш например писател или драматург? Какво трябва да е университетското ти образование, за да се приобщиш към изкуството не само като "потребител", но и като активен творец? Очевидно, за да може да работи професионално в дадена област на духовното творчество, човек трябва да има подходяща подготовка. Понякога обаче природата си прави шеги. Това безусловно е много важно нещо, но изглежда много по-важно е човек да има потребността, желанието и стремежа да получи по-разностранна подготовка, за да придобие способността да се изяви в ... |
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
"... и въпреки всичко Крапчев прави това, което други ще нарекат "българския Таймс" - качествен, сериозен, професионален и, колкото и да Ви се струва странно, успешен и масов вестник. Книгата, която държите в ръцете си, ще Ви разкрие част от тайната на това чудо. Авторката Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали интересен подход: многогласието. В текста имат думата съвременници, колеги, потомци. Сред тях ще чуете и гласа на самия директор на "Зора". Неговият стегнат, лапидарен, изчистен от излишества слог предава удивително логична и интересна мисъл. Някои статии ... |
|
Настоящият първи том на Божествената комедия на Данте Алигиери с илюстрации на Гюстав Доре е шестата книга в поредицата албумни издания ARS LONGA - посветена на изкуството на графиката. В нея ще ви представим колекции от гравюри както на Гюстав Доре, така и на други изтъкнати художници, създали вечни и неповторими шедьоври на графичното изкуство. Гюстав Доре е френски художник и гравьор, спечелил си славата на най-оригиналния, най-продуктивен и най-всестранно надарен илюстратор на всички времена. Той надминава всички други илюстратори както по броя на гравюрите (над 10 000), така и по количеството издания (повече ... |
|
"Разположена на кръстопът между Китай, Япония и Сибир, Корея през цялото си историческо развитие изпитва значително влияние от страна на съседните народи и култури, като успява да запази собствената си идентичност. Това в пълна степен се отнася и до религиите, изповядвани на територията на Корейския полуостров. Проникналите отвън будизъм, даоизъм и конфуцианство не заличават местните вярвания и култове, не подменят автохтонния шаманизъм, но запълват онези съществени концептуални празноти, които съществуват в идеологическото (религиозното) пространство на Корея. Навлизането на тези религии в Корея съвпада исторически ... |