Навършват се 100 години от рождението на Петър Христосков - блестящ представител на българското изпълнителско изкуство и композиторско творчество на ХХ век. Започнал да свири на цигулка съвсем малък, още с първите си изяви на сцена показва завидни качества. За развитието му като цигулар решаваща роля имат учителите му: основно проф. Саша Попов, а по-късно - проф. Густав Хавеман (цигулка) и проф. Ханс Малке (камерна музика). Концертира активно в България и Европа като солист на симфонични оркестри и като камерен музикант. Репертоарът му е изключително разнообразен - от предкласиката до музиката на ХХ век, вкл. и творби от ... |
|
|
Композиторът и диригентът Симеон Пиронков - син е роден в София. Негов баща е големият български композитор Симеон Пиронков. 20-годишен заминава за Виена, където продължава образованието си и където живее до днес. Дейността му като диригент и композитор е изключително богата и разнообразна. Той се включва в многобройни проекти в Германия, Швейцария, Италия, Франция, Австрия..., дирижира оперни постановки, оркестри и записи на съвременна музика, основава ансамбъл online (1992, от 2010 г. PHACE). Участва в престижни международни фестивали в цяла Европа, а негови произведения се изпълняват от водещи състави и изпълнители. ... |
|
|
Khachaturian, Tchaikovsky, Glinka, Prokofiev, Borodin, Rimsky - Korsakov, Kavalevski. ... Докато през ХІХ век в западноевропейската музикална култура се налагат различни стилове и направления, то руските композитори не подлежат на такава периодизация. В Русия това е време на истински национален подем и на утвърждаване на руската нация. Затова и руските композитори се обръщат към традиционния селски фолклор, считайки го за основа на бъдещото развитие на руската музикалната култура. ... |
|
|
Една от най-забележителните личности в историята на българската музикална култура е Панчо Владигеров - пианист, композитор, педагог. Поводът за издаването на този компактдиск е 100-годишнината от рождението му. Подбрани са част от най-популярните му творби, всичките записани под диригентството на Александър Владигеров - син на композитора, инициатор и реализатор на интегралния запис на творчеството на Панчо Владигеров. И четирите творби са от "златния фонд" на българското музикално изкуство - великолепни опуси, демонстриращи жизнеността, майсторството, инвенцията и удивителния усет на твореца към оркестровите ... |
|
|
Обикновено композиторите третират виолата предимно като оркестров инструмент. Не са много произведенията за виола, затова и записите на талантливи виолисти са събитие за музикалния живот. В малобройните произведения за виола те разкриват нейната красота и големите ѝ възможности. Елисавета Станева е сред вече утвърдените виолисти на световната сцена. Родена в Пловдив и завършила там Музикалното училище, тя продължава в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Университета по музика във Виена. Носителка е на престижни награди на национални и международни конкурси. ... |
|
|
На 20 ноември 1889 г. в Будапеща под диригентството на автора за първи път прозвучава Симфония № 1. Почти 120 години след нейната премиера Нягул Тумангелов реализира записа на това мащабно произведение. Той е основател и примариус на струнния квартет на Австрийското радио и телевизия. Една случайност го открива за диригентското поприще - диригентът на "Севилският бръснар" от Паизиело във Виенската камерна опера внезапно заболява и Нягул Тумангелов дирижира спектакъла. Оттогава музикантът успешно съчетава ангажиментите си и като цигулар, и като диригент. ... |
|
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
"Да се свири на цигулка не е никак сложно. Проста работа е, но от един момент нататък." - Минчо Минчев често повтаря това изказване на професор Ифра Нийман и продължава: "Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш." ... |
|
|
Счита се, че масонството е основано в началото на XVІІІ в. Затова и изданието обхваща три столетия. Композиторите в диска са не само сред най-великите, но са и изтъкнати членове на масонски ложи. Изпълнителите Венцеслав Николов и Ружка Чаракчиева са сред най-изтъкнатите български музиканти. Лауреати на престижни международни конкурси, днес те самите са уважавани членове на техните журита. Активно концертиращи и реализирали записи на произведения от различни епохи, те предават своя опит на студентите в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Програмата с музика от композитори - масони е нагледен ... |
|
|
Пианистът Иво Калчев е сред българските изпълнители с изключително успешна международна кариера. Новата му програма с клавирни произведения от Дебюси, записана отново за "Гега Ню", потвърждава мнението на изтъкнати музиковеди, които в своите рецензии подчертават "техническото му майсторство, изразителен тон и владеене на багрите...", както и "рядко срещаната дарба да създаде една душевна атмосфера". ... |
|
|
В световната музикална история композиторът Дмитрий Шостакович е сред най-знаменитите представители на ХХ в. Възхваляван и отричан приживе, той създава творчество, което и до днес се изпълнява на световните сцени. Уникалният му стил е особено ярък и завладяващ в неговите 15 симфонии. Първата програма представя Четвърта симфония - "Ероиката на Шостакович", както я определя музиковедът Иван Солертински. Творбата има трудна съдба. Композирана през 1935-36 г., с няколко неосъществени премиери, с изчезнала партитура, нейната премиера е едва през 1961 г. по запазени оркестрови щимове. Оттогава тя е изпълнявана ... |
