Този том съдържа част от публицистичното и есеистичното творчество на Любомир Левчев. Завладяващите размишления на поета са пронизани от духа на орфизма, питагорейството и Платоновата космогония, която цял живот неудържимо привличаше автора на Бавен марш, Самосън и Островът и всичко останало. Книгата е част от поредицата Съчинения в 9 тома на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Ала Гоце Делчев не беше само разпален словоборец или безплоден, заплетен в мислите си мъдрец. Той стоеше здраво на земята, имаше верен поглед за живота и не странеше от него. Макар и да четеше безразборно, каквото му попадне, а това тласкаше мисълта му по всевъзможни и противоположни посоки, в неговия ум бързо се оформи доста строен мироглед. Той още в кукуш виждаше и знаеше как живеят еднокръвните му братя под тираничната турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички краища на Македония, ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Прозата на Иван Давидков хармонизира в идейно-тематично, образно и изказно отношение с лириката. Автор на белетристичните книги "Балада за самотните мореплаватели", "Далечни бродове", "Лодката на Харон" и др. В този том са събрани изящни късове от есеистичната му проза, позната ни от книгите му "Полетът на стрелата" и "Нощно виолончело". ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
"Човешката глупост и лекомислие не са от вчера. Но в Елин Пелиновия смях няма никакви резки ноти, сарказъм и злъч, нищо осъждащо. В неговите приказки глупостта, суетата и лекомислието не водят до трагични последствия. Неговите глупави баби и дядовци са толкова нашенски, родни, сякаш са част от самите нас, от нашето собствено минало, че на него не му дава сърце да ги съди. Те са неотменна съставна част на народния бит и му придават своеобразна прелест и колорит. Те са наказани от глупостта си, но най-често това са поносими неприятности."Кръстьо Куюмджиев ... |
|
Бог избра Димитър Талев да бъде писателят, който да пресъздаде историческата трагедия и неутешимите лични драми на хората, потърпевши и осъзнали поверената им от Господа и историята роля в националната история. Можем ли да си представим колко поколения писатели-романисти, а и не само романисти, е трябвало да се родят, да натрупат този опит, да обгледат сюжета, докато се изпълни времето, в което ще се появи Димитър Талев, за да осъществи този сюжет и го превърне във велика литература? Не е случайно, че писателят осъществява своя и на историята замисъл едва в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век. Талев следва ... |
|
Вторият роман от поредицата е за развълнуваното, разбунено море на националноосвободителната борба, за нейния апогей преди Освобождението. Тук царува вече трезвият, разсъдителен, деен и жертвеготовен син на Стоян Глаушев и Султана - Лазар, съпътстван от сияйната си жена Ния. Мъчителните преживявания на Лазар и Ния във връзка с късното раждане на техния син, нещо, което заема едни от най-добрите страници на романа, има двузначен смисъл - освен лична, дълбока семейна драма, то е и неизказана мъка във връзка с продължаването на делото, с поемането на борбата. ... |
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Точно 200 години след написването на Паисиевата история, през 1962 година, Димитър Талев издава романа си "Хилендарският монах". Преди и след това са написани четирилогията, започваща с "Железният светилник", романът-летопис "Самуил, цар български", редица романи, повести, много разкази, също безброй пламенни статии. Големият писател Емилиян Станев го нарече "Последният възрожденец". Здравко Дафинов, литературен историк и критик, издаде книгата "Последният ... |